По-нататък нещата ставаха тревожно неясни.
Преди да се озове сред сангвинистите миналата зима, бе заровила много пари и злато край Рим - съкровище, което бе събрала от труповете и телата на жертвите си, след като се бе събудила в тази епоха след векове сън в саркофаг, пълен с осветено вино.
Рун я беше затворил в онзи каменен ковчег, както я бе затворил и тук.
Вдигна ръка да докосне стената. Беше твърдо решена да не позволи на нищо да ѝ попречи да стигне при Томи преди да е станало твърде късно за момчето. След като се освободеше, щеше да намери стригой и да го убеди да я превърне. След което можеше да даде същия дар на Томи.
„Така ще живееш... и завинаги ще бъдеш до мен“.
Чу стъпките по коридора и наостри уши. Приближаваше голяма група - твърде голяма, за да са семейство туристи.
Да не би монахините да бяха надушили някак плановете ѝ?
На вратата рязко се почука.
- Графиньо - обади се мъжки глас с италиански акцент.
Тя моментално позна едва прикрития властен тон и стисна зъби толкова силно, че челюстта я заболя. „Кардинал Бернар“.
- Будна ли сте?
За миг Елизабет си помисли да се престори на заспала, но нямаше смисъл - пък и беше любопитна да разбере каква е причината за тази неочаквана визита.
- Да - прошепна тя; знаеше, че той ще я чуе с острите си сетива.
Стана да отвори. Полите ѝ зашумоляха по студените плочки на пода, докато махаше резето. Както обикновено, кардиналът бе облечен в алено - суета, която тя намираше за смешна. Бернар винаги трябваше да показва на всички високия си пост.
Абигейл я гледаше намръщено зад рамото му. Елизабет не обърна внимание на монахинята и кимна на спътниците на Бернар. Познаваше добре повечето - Ерин Грейнджър, Джордан Стоун и младия сангвинист Кристиан. Забеляза подозрителното отсъствие на един от антуража.
Рун не беше сред тях.
Да не би да го беше срам да се покаже?
Гневът пламна в нея, но тя просто стисна по-силно устни. Не смееше да показва възбудата си.
- Късно е за посещения.
- Моите извинения, че ви притеснявам в такъв неподходящ час, графиньо. - Кардиналът говореше гладко и мазно като дипломат. - Трябва да обсъдим с вас един въпрос.
Елизабет запази безизразна физиономия. Знаеше, че причината, поради която се бяха явили на прага ѝ, е спешна. Усещаше също, че шансовете ѝ за бягство тази нощ се изпаряват.
- С удоволствие ще поговоря с вас сутринта - рече тя. - Тъкмо се канех да си легна.
Сестра Абигейл се пресегна и я издърпа в коридора, без да си прави труда да крие неестествената си сила.
- Те имат предвид веднага.
Джордан постави ръка на рамото на монахинята.
- Мисля, че ще минем и без грубости.
- А и въпросът е дискретен - добави Бернар и даде знак на Абигейл да ги остави.
Едно мускулче потрепна под окото на монахинята.
- Както желаете. Имам да се погрижа за други въпроси, така че оставям лейди Елизабет на вас.
Абигейл пусна Елизабет, обърна се и се отдалечи.
Елизабет я гледаше със задоволство как си отива.
- Желаете ли да говорим в спалнята ми? - Посочи килията и си позволи да покаже малко раздразнение. - Макар че е доста тясно.
Бернар пристъпи към нея, като хвърли поглед към коридора.
- Ще ви отведем в параклиса ни под базилика „Сан Марко“, където ще можем да поговорим насаме.
- Разбирам - рече тя.
Кардиналът посегна към ръката ѝ, сякаш искаше да я поведе, но вместо това щракна на китката ѝ студена белезница и закопча другата гривна на собствената си ръка.
- Белезници? - попита тя. - Нима силен мъж като вас не може да контролира дребна и безпомощна смъртна жена като мен?
Джордан се ухили.
- Смъртна или не, у вас определено няма нищо безпомощно.
- Може би сте прав. - Тя наклони глава и му се усмихна.
Беше красив мъж - силна челюст, изсечено лице и едва набола четина с цвят на пшеница по брадичката и бузите. От него се излъчваше топлина, вътрешен огън, на който тя самата с удоволствие би се стоплила.
Ерин хвана ръката му, за да покаже, че е неин. Някои неща не се бяха променили през изминалите столетия.
- Водете ме към съдбата ми, сержант Стоун - каза Елизабет.
Всички заедно прекосиха манастира и излязоха през главната порта. Елизабет зърна катера на Бернт и изпита леко раздразнение, но го остави да отшуми.