- За всички ни се отнася - отвърна кардиналът.
Свещеникът се обърна, поведе ги към вратата и я отключи.
- Изключих алармата - предупреди той Бернар, след като се дръпна да им направи път. - Трябва да ме уведомите, когато приключите.
Кардиналът му благодари и побърза да влезе.
Ерин го последва и зяпна златните мозайки, които покриваха всяка повърхност - стени, арки и куполи.
Джордан тихо подсвирна.
- Очите ли ми правят номера, или всичко наистина блести?
- Плочките са изработени така - обясни Ерин и се засмя на реакцията му. - Златни листа между стъкло. Така отразяват повече, отколкото плътното злато.
Елизабет обърна сребристите си очи към Джордан, може би привлечена от ентусиазма му.
- Много са хубави, нали, сержант Стоун? Някои от тези мозайки са били направени от предците ми в Бохемия.
- Наистина ли? Определено са впечатляващи - рече Джордан.
На Ерин не ѝ хареса как усмивката на Елизабет стана по-широка от вниманието му.
Може би усетила раздразнението ѝ, графинята се обърна към кардинал Бернар.
- Подозирам, че не ме водите тук, за да се възхищаваме на работата на предците ми. Какво е толкова спешно, че налага това среднощно посещение?
- Знанието - отвърна той.
Бяха стигнали централната част на църквата. Бернар явно не искаше някой да ги подслуша. Кристиан и София стояха отстрани и бавно обикаляха групата, сякаш да ги пазят и да не допуснат някой заблуден свещеник да ги доближи прекалено много.
- Какво искате да знаете? - попита Елизабет.
- Свързано е със символ, който фигурира в дневника ви.
И извади оръфаната книга в кожена подвързия.
Елизабет вдигна свободната си ръка.
- Мога ли да го видя?
Ерин пристъпи и взе книгата. Отвори на последната страница и показа приличащия на чаша символ.
- Какво можете да ни кажете за това?
Устните на графинята се извиха в истинска усмивка.
- Щом питате сега, значи сте открили същия символ на друго място.
- Може би - каза Ерин. - Защо мислите така?
Графинята посегна за книгата, но Ерин я дръпна. За момент гладките черти на Елизабет се разкривиха от раздразнение.
- Нека позная - каза тя. - Открили сте символа върху камък.
- Какви ги говорите? - попита кардиналът.
- Добър лъжец сте, ваше високопреосвещенство. Но отговорът на въпроса ми е изписан на лицето на тази млада жена.
Ерин се изчерви. Мразеше се, че е толкова прозрачна, особено когато нямаше представа какво си мисли графинята.
Елизабет обясни:
- Говоря за зелен диамант, голям горе-долу колкото юмрука ми и носещ същия знак.
- Какво знаете за него? - попита Джордан.
Графинята отметна глава и се разсмя. Смехът ѝ отекна в огромното пространство.
- Няма да ви дам информацията, която търсите.
Кардиналът се извиси над нея.
- Можем да ви принудим да го направите.
- Успокойте се, Бернар. - Използването на малкото име като че ли само подразни кардинала още повече. На нея определено ѝ харесваше да му уцелва чувствителните места. - Казах, че няма да ви дам знанието, но това не означава, че не съм готова да се разделя с него.
Ерин се намръщи.
- Какво искате да кажете?
- Много просто - отвърна Елизабет. - Ще ви продам знанието си.
- Не сте в позиция да се пазарите - кипна кардиналът.
- Мисля, че съм в отлична позиция - възрази тя, посрещайки надигащата се в кардинала буря с ледено спокойствие. - Страхувате се от този символ, от камъка, от събитията, които и в този момент се развиват срещу вас и безценния ви орден. Ще ми платите онова, което искам.
- Вие сте пленница - започна кардиналът. - Вие...
- Бернар, цената ми не е висока. Сигурна съм, че ще можете да я платите.
Ерин стисна по-силно дневника. Не откъсваше очи от тържествуващото лице на графинята и с ужас очакваше да чуе какво ще последва.
- Какво искате? - предпазливо попита кардиналът.
- Нещо не особено ценно - отвърна тя. - Само вечната ви душа.
Джордан се беше вцепенил, сякаш очакваше атака.
- Какво по-точно означава това?
Графинята се наведе така близо до кардинала, че черната ѝ коса докосна расото му. Той отстъпи крачка назад, но тя пристъпи след него.
- Върнете ми някогашната слава - прошепна тя. Гласът ѝ бе повече прелъстителен, отколкото настоятелен.
Бернар поклати глава.
- Ако имате предвид замъка и земите ви, това не е по силите ми.