- Не говоря за земи. - Тя се разсмя звънко. - Мога да си ги върна и сама, ако ми притрябват. Онова, което искам, е много по-просто.
Кардиналът я погледна с погнуса и отвращение. Беше разбрал какво ще поиска.
Дори Ерин беше разбрала.
Елизабет протегна ръка към устните на кардинала, към скритите му кучешки зъби.
- Направете ме отново стригой.
10.
17 март, 21:16
Венеция, Италия
Когато на обикновено спокойното лице на кардинал Бернар се изписа шок, Елизабет потръпна от удоволствие. За част от секундата той оголи зъби, свали маската, показа истинската си природа. След векове борба тя най-сетне бе успяла да пропука фасадата му на дипломатичност и ред, разкривайки животното зад нея.
„Имам нужда от това животно“.
Беше готова да рискува живота си, за да го освободи.
Археоложката и войникът изглеждаха не по-малко изненадани, но най-добрата реакция бе на сангвинистите. Младият Кристиан се вцепени; стройната жена с лъскавите източни черти изкриви погнусено устни. Подобно искане бе невъобразимо за светите им умове.
Но пък липсата на въображение открай време си беше основният грях на сангвинистите.
- Никога. - Първата дума на кардинала беше басово боботене, след което гласът му се извиси, изригна от гърдите му и отекна в цялата църква. - Ти... ти си мерзост!
Тя посрещна яростта му и я подхрани още повече със спокойствието си.
- Свещеническата ви благопристойност не ме интересува. И не се заблуждавайте, аз съм не по-голяма мерзост от вас.
Бернар се мъчеше да потисне гнева си, да го стъпче в себе си, но пукнатините продължаваха да се виждат. Беше свил юмруци като ковашки чукове.
- Няма да обсъждаме такива смъртни грехове на това свято място.
Дръпна закопчаната си ръка така силно, че белезницата се впи в кожата ѝ, и тръгна към дъното на църквата, като повлече след себе си и останалите, сякаш те също бяха вързани за него.
„И може би са, по свой начин“.
Елизабет трябваше да подтичва, за да не изостава, но не можеше да поддържа темпото. Дългата ѝ пола се оплете в краката ѝ и тя се просна на студения мрамор. Белезницата се впи още по-дълбоко в китката ѝ.
Не произнесе нито звук, наслаждаваше се на болката.
Щом ѝ причиняваше болка, значи беше изгубил контрол.
„А аз го получих“.
Докато се мъчеше да стане, едната ѝ обувка се изхлузи. В усилията си да се надигне скъса роклята си при рамото. Ужасена, хвана дрехата със свободната си ръка, за да не се свлече.
Кристиан спря Бернар, като го докосна по ръката.
- Тя не може да издържи на темпото ви, ваше високопреосвещенство. Не забравяйте, че вече е смъртна, колкото и да не ѝ се иска да бъде такава.
Джордан ѝ помогна да стане. Елизабет усети топлите му ръце върху тялото си и му прошепна:
- Благодаря.
Дори Ерин ѝ се притече на помощ и нагласи роклята ѝ така, че да не виси много. Въпреки долното ѝ минало у тази жена наистина имаше извор на доброта, достатъчно дълбок, за да помогне на враг в беда. Може би това бе част от причината Рун да изпита привързаност към нея - простата ѝ доброта.
Елизабет се дръпна от жената, без да ѝ благодари. Изрита другата си обувка, за да не ѝ се налага да куца.
Бернар се извини през зъби.
- Моля за извинение, графиньо Батори.
После се обърна и продължи напред, но с по-умерена крачка. Въпреки това гневът му си личеше. Определено не можеше да приеме онова, което тя искаше, което изискваше от него. Беше безсмъртен от толкова дълго време, че бе забравил желанията и слабостта на смъртните. Но наред с това бе създал и голяма слабост в самия себе си.
„И аз ще се възползвам максимално от нея“.
Кардиналът стигна до края на базиликата и ги поведе надолу по някакви стъпала, вероятно към подземния параклис на сангвинистите.
„Тъмно място за тъмни тайни“.
Стълбището свършваше в осветена от свещи крипта. Подът бе гладък и чист, по него можеше да се ходи лесно дори без обувки. В дъното Бернар спря пред каменна стена, украсена с релефна фигура на Лазар.
„Колко много обичат тайните си“.
Застанал пред изображението, кардиналът свали ръкавицата на лявата си ръка и извади от колана си нож. Убоде дланта си с тънкото острие и капна капка кръв в чашата, която държеше Лазар. Проговори нещо на латински, но твърде бързо, за да може Елизабет да разбере думите.
След секунда малката врата се плъзна със стържене настрани.