104
Отваряш вратата и в лицето ти плисват ярки слънчеви лъчи. Когато очите ти привикват към светлината, виждаш, че си попаднал на тясна каменна площадка без парапет. Над тебе се издига висока скална стена, от която стърчи зловеща бесилка. Някъде далече горе белеят стените на кулата.
Когато поглеждаш надолу, кръвта ти изстива. Под площадката е зейнала шеметна пропаст чак до подножието на канарата. По гладката скала има само една-единствена издатина — друга подобна площадка, разположена двайсетина крачки по-долу.
Ако имаш магия ТЕЖЕСТ и искаш да я използваш за скок към подножието на върха, премини на 286.
Ако имаш въже и решиш да се спуснеш с него, ще попаднеш на 328.
Ако предпочиташ да се върнеш през вратата, отгърни на 258.
105
Когато разгръщаш листа, магьосникът се ухилва зловещо.
— И ти си въобразяваш, че няма да те видя? Умри тогава, нищожество!
Попадаш на 241.
106
Господин Едолон се усмихва.
— Май малко послъгваш… Нищо, момко, не ти се сърдя. Знам каква краста е любопитството. Само внимавай, в тази къща има и опасни неща. А като стана дума за опасности…
Без да довършва, той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.
— Какво беше това?
— Една полезна магия — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Обаче не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Е за тази вечер стига толкова. Бягай да почиваш. От утре започваме обучението.
Пожелаваш на господин Едолон лека нощ и се качваш в стаичката си. Ала едва си седнал на леглото, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:
— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!
Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.
Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:
— Дърт магьосник, дърт магьосник!
— Ще те опечем на шиш!
— Не, ще те дадем на Таркасиус!
— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!
Първият ти импулс е да се хвърлиш на помощ, ала веднага разбираш, че постъпката ти ще бъде колкото храбра, толкова и безполезна. Сетне в главата ти проблясва нова мисъл. Букварът! Може би с Буквара за вълшебници ще успееш да направиш нещо срещу умбраците. Хвърляш се към кабинета и грабваш от масата тънката книжка. Разтварял ли си я днес следобед?
Да — прехвърли се на 15.
Не — мини на 71.
107
С диви крясъци умбраците се разделят на две групи. Напразно опитваш да разблъскаш ония, които връхлитат срещу теб. От всички страни в тялото ти се вкопчват костеливи ръце с остри нокти. А когато към групата се присъединяват и останалите умбраци, които са разбрали измамата, положението става просто отчаяно. Бръщолевейки оживено помежду си, грозните твари те извеждат от килията и те повеждат надолу по стръмни стъпала.
Мини на 293.
108
От едната ти страна зее отворът на вратата, която унищожи с помощта на магия.
От другата ти страна е спиралното стълбище към върха на кулата. Разбира се, то не свършва тук, в приземието. Ясно различаваш, че стъпалата слизат и надолу, към дълбините на скалата.
И тъй, ще трябва да избираш между трите възможни пътя: нагоре, навън или надолу.
Накъде ще продължиш?
През вратата към западния склон на върха — мини на 240.
По стълбището към върха на кулата — прехвърли се на 2.
По същото стълбище, само че надолу, към скалните подземия — продължи на 185.
109
Ново безкрайно слизане. Пак стъпала, стъпала, стъпала… Вече си готов да се закълнеш, че това никога няма да свърши, когато пред теб се разлива неясна светлина и ти излизаш в огромна естествена пещера, сред която тъмнеят спокойните води на хладно подземно езеро. Виждаш всичко това, защото под сводовете се разлива бледо сияние. Оглеждаш се и веднага съзираш източника му — светлината долита от неголям отвор в скалната стена на стотина крачки от тебе.