Выбрать главу

ОГЛЕДАЛЦЕ с потъмняла сребърна рамка. Би изглеждало съвсем обикновено, ако не беше един странен факт — сред всичко в този таван единствено то не е покрито с прах.

Можеш да вземеш само четири от тези предмети. Направи своя избор и го запиши в дневника на приключението.

Ако сега искаш да погледнеш през капандурата, мини на 174.

Ако слезеш по стълбището към долния етаж, прехвърли се на 287.

116

В гърдите ти се борят едновременно страх и гордост. Нали си обикновен чирак-вълшебник… не, и това е прекалено силно казано. Всъщност си едно обикновено момче, което може и да стане някой ден чирак на вълшебника. И все пак вършиш магически дела, бориш се срещу подземните духове, а сега ще осветиш отново тая проклета крепост.

Пръстите ти ловко свързват скъсаната нишка… и тутакси светлината става толкова ярка, че те заслепява. Закриваш очите си с длани и изчакваш цяла минута, преди да ги отвориш отново.

Светлината е навсякъде. Когато излизаш навън, виждаш, че светилници е имало и горе по свода на пещерата. Сега всичко блести, отвсякъде се сипят сияйни лъчи. Сред тази празнична заря не е трудно да различиш върху скалата пред краката си малка керамична плочка, над която си прекрачил преди малко.

Навеждаш се и я вдигаш. Върху плочката е отпечатано изображение на слънце. Усмихваш се и я прибираш в джоба си. Ще я запазиш за спомен. Нима може да има по-подходящ символ за онова, което извърши преди малко?

Премини на 173.

117

Оставяш на място кристалното кълбо и решаваш, че все още имаш малко време за разглеждане на кабинета. Какво ще правиш сега?

Ще разлистиш Буквара — прехвърли се на 59.

Ще разгърнеш Голямата книга — попадаш на 90.

Ще излезеш и ще изчакаш кротко завръщането на господин Едолон — мини на 159.

118

Когато привършваш разказа си, генералът замислено захапва малка опушена лула. Изведнъж очите му блясват като светкавици.

— Значи искаш да кажеш, че сам си успял да унищожиш магьосник като Таркасиус? И след това си се измъкнал жив от тая зловеща крепост? Момче, ти си лъжец! Знаеш ли, че е в моя власт да те обеся на първото дърво?

— Не лъжа, ваше превъзходителство — твърдо отговаряш ти като го гледаш право в очите.

Свирепият блясък в очите на генерала изгасва.

— Знам ли… — промърморва той. — Може и да не лъжеш. Ако е така, значи си сторил велико дело. Но работата е свършена само наполовина. Утре трябва да щурмуваме крепостта… и в схватките из мрачните коридори ще загубя стотици бойци. Ех, ако светеха кристалните лампи, за които ми разказа… — Гласът му изведнъж става умолителен. — Слушай, момко, не би ли се върнал там? Ако успееш да запалиш тия вълшебни лампи, ще сториш огромна услуга на цялото кралство.

При мисълта за зловещите тунели по гърба ти полазват ледени тръпки.

Ако откажеш, мини на 160.

Ако се съгласиш, продължи на 111.

119

Имаш ли златен пръстен?

Да — премини на 193.

Не — попадаш на 11.

120

Като опипваш внимателно стената, ти тръгваш назад и след малко откриваш ъгъл. Някакъв коридор се отклонява на запад от залата. Ако тръгнеш по него, избери към коя стена ще се придържаш.

Към лявата — мини на 134.

Към дясната — прехвърли се на 69.

Ако подминеш коридора и продължиш да обикаляш край стената на залата, попадаш на 45.

121

Когато разгръщаш листа, из цялото ти тяло се надига вълна на огромна сила. Хвърляш се напред към проклетия магьосник, ала не си бил достатъчно бърз.

Мини на 241.

122

Имаш ли фенер?

Да — мини на 252.

Не — прехвърли се на 335.

123

Облечен ли си в рицарски доспехи?

Да — мини на 261.

Не — попадаш на 331.

124

Отваряш вратата и попадаш в неголяма кръгла стаичка. Това помещение би приличало на килията ти, ако не беше нещо странно — от горе до долу целите стени са облицовани с криви огледала. Накъдето и да извърнеш глава, срещаш само обезобразеното си отражение. Огледала, огледала, огледала… и нищо друго.

Ако излезеш от стаичката, върни се на 287 и направи нов избор.

Ако искаш да разгледаш огледалните стени по-внимателно, продължи на 234.

125

Тази магия е безпогрешна. Още щом разгъваш листа, ключалката щраква и вратата се отваря. Влизаш в приземното помещение — съвършено празно, ако не се брои спиралната стълба, която води нагоре и надолу. Накъде ще се отправиш сега?