Нагоре — мини на 2.
Надолу — мини на 185.
126
Това ниво се оказва един безкраен коридор, прекосяващ целия връх от източния до западния склон. И тъкмо западната посока привлича погледа ти, защото оттам долита светлина, макар и бледа. За твоите привикнали към мрака очи това сияние на деня е истинска благословия.
Напрягаш зрение и в далечния западен отвор различаваш като зелен килим короните на дървета. Те не закриват гледката, а се отдалечават плавно. Значи това е изход към подножието на върха!
В обратната посока, на изток светлината постепенно чезне. Коридорът продължава натам, все по-мрачен и по-зловещ.
И разбира се, винтовата стълба както винаги ти предлага две посоки — нагоре, към средното ниво и надолу, вече към земните недра.
Накъде ще се отправиш?
На запад, към светлината — мини на 3.
На изток, към мрачния тунел — прехвърли се на 54.
Нагоре по стълбата — попадаш на 89.
Надолу по стълбата — отгърни на 233.
127
Когато изчезваш от погледите им, умбраците надават смаяни крясъци. После започват да опипват площадката педя по педя, но ти не си вчерашен и пъргаво се изкатерваш върху бесилката докато привърши претърсването. Накрая умбраците се убеждават, че няма да те открият и изчезват през вратата, бръщолевейки оживено помежду си. Тъкмо навреме! Само след няколко секунди действието на магията привършва. Ако умбраците не бяха избързали, сега щеше да попаднеш отново в лапите им.
Изчакваш още малко и слизаш от бесилката.
Премини на 306.
128
Свестяваш се в мрачна килия с плесенясали каменни стени. Лежиш върху гол дървен нар, с който напълно се изчерпва оскъдното обзавеждане на килията. Прозорци няма и единствената светлина идва от едва мъждукащо кандило. Всъщност точно над теб има странен кристален светилник във формата на полусфера с гладко шлифовани стени, но сега от него не долита нито лъч. Като присвиваш очи, забелязваш, че от кристала излиза тъничка сребриста нишка. Другият й край потъва в каменния таван. Нямаш представа за какво може да служи — навярно е някаква магия.
Наоколо царува пълна тишина, сякаш си нейде дълбоко под земята. Къде си попаднал? Може би в някоя подземна тъмница на умбраците? Или… или в крепостта на връх Вълчи зъб?
Ставаш от нара и оглеждаш килията. Дебелата дъбова врата се оказва заключена. По гърба ти полазват студени тръпки. Как ще се измъкнеш оттук?
Ако искаш да използваш магия, прехвърли се на 155.
Ако засега предпочиташ да се въздържиш, мини на 168.
129
Странното ехо приближава с всяка крачка. И изведнъж опората под краката ти изчезва. Надаваш глух вик, размахваш ръце и политаш надолу в някакъв бездънен кладенец.
За да се спасиш, разполагаш с броени секунди. Ако имаш магия ТЕЖЕСТ, трябва да я използваш незабавно. За целта мини на 266.
Ако нямаш такава магия, попадаш на 10.
130
За щастие скоро милосърдната смърт слага край на страданията ти. Ала обезумелите умбраци продължават да вилнеят и когато най-сетне разправата приключва, от тебе са останали само късчета окървавено месо.
131
Коридорът не е особено дълъг. След малко излизаш в кръгла стаичка, от която извеждат три врати. Спираш, повдигаш фенера и ги оглеждаш внимателно. В камъка над лявата врата е изсечено зловещо изображение — череп с кръстосани кости под него. Над дясната пък има ухилена физиономия с разперени ръце край ушите. Само над средната врата не е изобразено нищо.
Ако желаеш да минеш през някоя от тия врати, избирай:
Лявата — прехвърли се на 230.
Средната — продължи на 60.
Дясната — попадаш на 157.
Ако предпочиташ да се върнеш по коридора, прочети епизод 122.
132
Когато политаш през ръба на площадката, умбраците надават крясъци и стремително изчезват през вратата. Времето сякаш спира. Имаш чувството, че падаш надолу безкрайно бавно, а в гърдите ти сърцето се е свило като камък. Ще оцелееш ли след това страхотно падане?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 189.
От 7 до 12 — мини на 264.
133
Смело тръгваш по коридора. Наоколо става все по-светло и отпред полъхва свеж въздух. Изглежда, че този тунел води към изход от подземията! Ускоряваш крачка… и изведнъж насреща ти с кикот и бръщолевене изскача цяла тълпа умбраци. Трескаво се свиваш край стената на коридора, ала вместо да те нападнат, грозните твари избухват в радостни възгласи: