— Я-а-а-а-а-а-а!
— Нашият, нашият, нашият!
— Тоя пък, тоя пък, тоя пък, тоя пък!
— Пак на разузнаване, а? Пак на разузнаване!
Сетне умбраците отминават, а ти изтичваш напред, измъкваш се от руините на караулката и хукваш надолу по склона. Четвърт час по-късно наближаваш гората в подножието на върха, където те посрещат неколцина въоръжени войници.
Мини на 119.
134
Макар че пристъпваш бавно, скоро коридорът свършва и ти се озоваваш в ново помещение — сравнително малко, ако се съди по заоблеността на стените. Продължаваш напред и усещаш, че стената завива надясно. Тъкмо в този момент пръстите ти докосват затворена врата. Ако желаеш да я отвориш, мини на 230.
Ако искаш преди това да опипаш цялата западна страна на помещението, прехвърли се на 299.
135
Второто подземно ниво всъщност е дълъг коридор, изсечен в скалата по посока изток-запад. Това е всичко, ако не се брои спиралната стълба до тебе. Накъде ще продължиш?
На запад по коридора — мини на 20.
На изток по коридора — прехвърли се на 78.
Нагоре по стъпалата — прехвърли се на 268.
Надолу по стъпалата — попадаш на 126.
136
Макар че се чувстваш изтощен, ти завързваш въжето за дръжката на вратата и започваш дългото спускане в бездната. Нямаш представа колко време е минало. Знаеш само това, че дланите ти са разкървавени и всяко твое мускулче изнемогва от болка, когато с последни усилия се добираш до подножието на върха.
Хвърляш поглед настрани. В скалната стена край тебе е вградена огромна врата от масивно желязо. Много добре знаеш накъде води тя, затова без колебания й обръщаш гръб и побягваш към близката горичка. Но едва си се добрал до дърветата, когато насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръцете.
Мини на 119.
137
Стотина крачки по-нататък коридорът завършва с неголяма, кръгла и съвършено празна зала. Всъщност от отсрещната страна започва нов коридор. Но в центъра на залата има нещо, което привлича вниманието ти — малко кръгло помещение без врата и прозорци. Стените му са иззидани от дялан камък.
Напразно обикаляш от всички страни. Стената е плътна и няма никакъв начин да разбереш какво се крие вътре. Дали не е някакво съкровище… или някакво върховно вълшебство? Има само една възможност да разбулиш тайната — като прибегнеш към магия МИНАВАНЕ ПРЕЗ СТЕНИ. Ако решиш да го сториш, прехвърли се на епизод 7.
Ако изоставиш кръглото помещение и продължиш по отсрещния коридор, мини на 22.
138
Жертвата наистина е голяма, но в момента просто не виждаш друг изход от положението. Решително поднасяш листа към пламъчето на кандилото и хартията лумва с ослепителен блясък. А за умбраците ярката светлина е убийствена, когато са в облика на сенки!
Черните изчадия надават пронизителни крясъци и едновременно рухват мъртви. Остава жив само един умбрак, който е бил запазил нормалния си образ, но ти го унищожаваш още с първия удар.
Усещаш, че магическата сила напуска тялото ти. Е, вече няма какво да правиш тук. Обръщаш гръб на мъртвите умбраци и излизаш от килията.
Премини на 231.
139
Внезапно ти хрумва гениална идея. Измъкваш бурканчето, захвърляш го върху каменните стъпала и продължаваш да бягаш нагоре. Само след няколко секунди зад гърба ти се раздава невъобразима врява. Спираш за миг и се ослушваш. Доколкото можеш да прецениш, станало е точно онова, което очакваше — първият умбрак се е подхлъзнал и останалите са връхлетели върху него. А след това е започнал всеобщ бой.
По всичко личи, че умбраците напълно са забравили за преследването. Чудесно. Усмихваш се и продължаваш нагоре.
Мини на 101.
140
Уверено разгръщаш злокобния лист… и след миг с ужас откриваш, че тази магия има ограничен обсег на действие. Наистина, първите редици веднага рухват мъртви. Ала това не спира разлютените духове. Даже напротив — сякаш ги прави още по-свирепи. След секунда черната вълна те залива и хиляди костеливи, ноктести пръсти се впиват в плътта ти.
Когато жестоката разправа приключва, от тебе са останали само късчета окървавено месо…