Господин Едолон те хваща за рамото. Макар че пръстите му пипат съвсем леко, усещаш в тях някаква непреодолима сила.
— Е, момко, искаш ли да ми станеш чирак?
Гърлото ти се е вцепенило, затова само кимваш. Старият вълшебник се усмихва.
— Добре, да вървим тогава. — Той вдига ръка към майка ти. — Мълчи, жено. Не му трябва багаж, у дома съм приготвил всичко необходимо. Хайде, сбогувай се с момчето… и не плачи. Не плачи, казвам ти! Не мога да понасям сълзи!
Премини на 1.
Епизоди
1
— Хей, къде се бавиш? — отеква от долния етаж гласът на стария маг.
Стреснато надигаш глава. Отново си се унесъл в мисли. Хубава работа. Само това остава — да реши господин Едолон, че си заплес. Не бива да го разочароваш още от първия ден!
Хвърляш последен поглед из таванската стаичка. Подредена е скромно, но уютно — голямо легло, маса, два стола, шкаф за дрехи и емайлиран умивалник. Вече си проверил шкафа — новичките дрехи в него са тъкмо като за теб. Личи си, че господин Едолон има намерение да се грижи добре за своя чирак.
Излизаш от стаята и изтичваш надолу по стръмната стълба. Господин Едолон е във вестибюла и нетърпеливо потропва с крак.
— По-живо, момко! Слушай ме сега. Мислех да поговорим подробно, но днес ще имам да свърша нещо важно. Затова стой тук и ме чакай. Ако ти стане скучно, хвани се на работа. Можеш да донесеш вода, да нацепиш дърва, да измиеш пода… И не пипай нищо, ако не си сигурен за какво служи! Разбираш ме, нали?
Без да чака отговор, той припряно излиза и затръшва вратата зад гърба си.
Захващаш се за работата с усърдие, което би изумило майка ти. Държиш непременно да покажеш на господин Едолон, че е направил добър избор. Само че когато идва следобедът, вече цялата работа е свършена и просто нямаш какво да вършиш повече. А това е най-лошото от всичко, което може да ти се случи. Пък и започва да те мъчи любопитство. Тоя господин Едолон май не разбира много от момчета, щом ти забранява да пипаш едно или друго. Та нали тъкмо това е най-голямото изкушение!
Дълго се колебаеш пред прага на личния кабинет на вълшебника.
Ако решиш да влезеш, мини на 44.
Ако смяташ, че ще е по-разумно да изчакаш кротко завръщането на господин Едолон, прехвърли се на 26.
2
Имаш ли фигурка на конче от черен камък?
Да — премини на 82.
Не — попадаш на 141.
3
С всяка твоя крачка напред дневната светлина става все по-ярка. Бързаш натам — към свежия въздух, към свободата. От двете страни на коридора зеят мрачни врати към отдавна изоставени помещения, но ти не им обръщаш внимание. Какво те интересуват жилищата на някогашните гарнизони? Напред, само напред!
Изходът вече е съвсем близо… ала внезапно спираш пред непреодолима преграда. Коридорът завършва с бездънна пропаст. Някога над нея е минавал мост — удобен както за минаване, така и за отбрана срещу нахлуващи врагове. Ала сега от моста са останали само двата назъбени края… и двайсет крачки пустота между тях.
Стенейки от разочарование, ти сядаш на прашните каменни плочи. Отвън долита примамливият шум на вятъра в дървесните корони, ала сега този звук прилича на подигравка. Захапваш устни… и рязко надигаш глава.
Не ще и дума, пропастта е прекалено широка. Да се опиташ да я прескочиш би било безумие. Така е. Но какво ще стане, ако в момента на скока разгърнеш вълшебен лист с магия ТЕЖЕСТ?
Планът е изкусителен. Ако имаш необходимата магия и дръзнеш да го осъществиш, премини на 95.
В противен случай ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:
Нагоре по спиралната стълба — на 89.
Надолу по стълбата — на 233.
По мрачния тунел, който води към източния склон — на 54.
4
Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Как ще го разгънеш?
Срещу умбраците — продължи на 212.
Срещу себе си — мини на 52.
5
Уви, млади приятелю! Магията може би е съвършена, но не и крехкото човешко тяло. В един ужасен миг сърцето ти не издържа и се пръска от напрежение. От очите и устата ти бликва кръв и ти рухваш мъртъв на камъка, без да изпускаш от ръце студените железни пръти.
6
Този път ледената тръпка те сковава от глава до пети. За миг пред очите ти във въздуха се появява същото безплътно огледало. Сетне то изчезва, но видяното е достатъчно, за да извикаш от ужас — цялата ти коса е побеляла!