Выбрать главу

141

Намираш се на площадката с килията, където беше затворен. Накъде ще продължиш?

Нагоре по спиралното стълбище — мини на 287.

Надолу — прехвърли се на 101.

142

Уви, магиите от Буквара са краткотрайни. След няколко секунди падането ти отново се ускорява. Ако имаш още една магия ТЕЖЕСТ, мини на 283.

В противен случай продължи на 10.

143

Втурваш се като вихър напред, към пропастта. Ето, останките от рухналия мост са под нозете ти. Сега!

Отблъскваш се с всичка сила и политаш над бездната. В същото време пръстите на дясната ти ръка правят опит да разгърнат магическия лист. Ще успееш ли?

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 5 — продължи на 208.

От 6 до 12 — прехвърли се на 169.

144

Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Докато го разгръщаш, не усещаш нищо особено, ала умбраците изведнъж надават смаяни писъци. Явно е, че не могат да те видят. Чудесно! Оставяш ги да се щурат из килията, изскачаш навън и захлопваш вратата.

Мини на 339.

145

Докато коленичиш, Таркасиус продължава да се смее. Внезапно той вдига ръце и от дланите му излитат дълги огнени езици. Миг преди пламъците да те изпепелят, чуваш злорадия му глас:

— Обичам да мачкам повалените!

Това е последното, което ще отнесеш в смъртта.

146

Внезапно ти хрумва гениална идея. Измъкваш бурканчето, захвърляш го върху каменните стъпала и продължаваш да бягаш надолу. Само след няколко секунди зад гърба ти се раздава невъобразима врява. Спираш за миг и се ослушваш. Доколкото можеш да прецениш, станало е точно онова, което очакваше — първият умбрак се е подхлъзнал и останалите са връхлетели върху него. А след това е започнал всеобщ бой.

По всичко личи, че умбраците напълно са забравили за преследването. Чудесно. Усмихваш се и продължаваш надолу.

Мини на 262.

147

Даже след като си разгънал листчето, ти все още се съмняваш. Вратата изглежда прекалено масивна. Но когато я блъскаш с огромна сила, отеква трясък и дъбовото дърво се разпада на ситни трески. Да, магията е велико нещо…

Преди да прекрачиш навън, забелязваш пред краката си зелено стъклено топче. А кое момче би устояло на подобна находка? Навеждаш се и прибираш топчето в джоба си.

Мини на 240.

148

Желязната грамада е толкова масивна, че ти почти не вярваш в успеха на начинанието. Но въпреки всичко си длъжен да опиташ — зад тази врата е свободата!

С разтуптяно от вълнение сърце изваждаш листа, разгъваш го и го притискаш към грапавото желязо. Нищо. Съвсем нищо… Не, момент! Какъв е този звук?

Откъм вътрешността на металната преграда долита глухо, едва доловимо бучене. Сетне из тунела се разнася пронизително скърцане, което е толкова непоносимо, че закриваш ушите си с длани. Бавно, сантиметър по сантиметър, огромната врата започва да пълзи навън. През отвора нахлуват слънчеви лъчи. Най-сетне си свободен!

Радостта ти е неописуема. Готов си да целуваш вратата за това, че ти разкри пътя към белия свят. Когато от нея се отронва люспа ръждиво желязо, ти го прибираш за спомен и хукваш навън.

Наистина си в източното подножие на Вълчи зъб. Над тебе се издига безкрайна скална стена и нейде високо над нея се белее кулата, където беше затворен. Оглеждаш я и обръщаш глава. На драго сърце би се лишил от всички спомени за тази кула.

Оставяш вратата широко разтворена и изтичваш към близката горичка, но преди да наближиш дърветата, насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръцете.

Премини на 119.

149

Докато прекрачваш през труповете на умбраците, забелязваш на пода пред себе си сребърна монета. Решаваш, че е за късмет и я прибираш.

Мини на 338.

150

Вглеждаш се по-внимателно във вътрешността на кристала. Странно, по кулата сякаш пъплят стотици дребни черни точици. Дали пък не те лъжат очите? Разтъркваш ги и поглеждаш отново, но колкото и да напрягаш зрение, не успяваш да различиш подробности. Какво ще правиш сега?

Ще оставиш кълбото на място — мини на 117.

Ще счупиш кълбото — продължи на 223.

151

Тази решетка изглежда непреодолимо препятствие. Неохотно обръщаш гръб на светлината и тръгваш обратно по коридора. След десетина минути достигаш централната винтова стълба на подземната крепост. Накъде ще се отправиш сега?