159
Господин Едолон се прибира едва късно привечер. Докато поемаш наметалото му и го закачаш на куката край вратата, той те поглежда дяволито.
— Е, момко, изпълни ли заръката ми? Пипал ли си нещо, дето не биваше да го пипаш?
Свиваш се и поклащаш отрицателно глава. Но в същото време те обзема колебание. Велик вълшебник като господин Едолон навярно има начини да узнае точно какво си правил днес.
Ако си видял нещо особено в кристалното кълбо и искаш да кажеш това на стария маг, мини на 207.
Ако не си видял нищо странно или предпочиташ да премълчиш, прехвърли се на 249.
160
— Ама и аз съм един стар глупак… — горчиво въздъхва генералът. — Искам едно невръстно хлапе да се справи там, където биха загинали закалени ветерани. Прав си, момко, прав си… Прибирай се у дома. Утре ще атакуваме… и Бог да ни е на помощ.
Мини на 198.
161
Светкавично измъкваш листа. Щом го разгъваш, тялото ти веднага олеква като перушинка и плавно се понасяш надолу покрай стените на кулата. От устните ти излита радостен вик. Чудесна магия! Има само един недостатък — твърде е краткотрайна, както се убеждаваш след малко. Тежестта ти постепенно започва да се се завръща.
За щастие вече си до самото подножие на кулата откъм страната на пропастта. Тук каменните основи се сливат с отвесната скална стена. Почти няма къде да се хванеш, за да спреш, но и тежестта ти нараства неумолимо. Разбираш, че те очаква гибел. Единственият ти шанс е да се вкопчиш за нищожните издатини по скалата.
Мини на 225.
162
Запалваш фенера и се оглеждаш. Попаднал си в неголяма, кръгла и съвършено празна зала, ако не се брои стената на кладенеца, която я пронизва от тавана до пода. Тук-там са опънати въжета с накачени по тях вехти железарии — несъмнено измислица на умбраците.
От залата излизат два срещуположни коридора. Доколкото можеш да се довериш на чувството си за ориентация, единият води на изток, другият на запад. Източният тунел е сравнително къс и завършва с врата. Ако тръгнеш по него, мини на 22.
Западният тунел е по-дълъг и краят му се губи в мрака. Ако избереш тази посока, ще попаднеш на 274.
163
Най-после откриваш, че част от стената в ъгъла се измества при натиск. Зад нея започва стръмно каменно стълбище надолу. Ако тръгнеш по него, мини на 24.
В противен случай избери друга посока:
По спиралната стълба нагоре — продължи на 2.
По спиралната стълба надолу — прехвърли се на 185.
Към дъбовата врата — попадаш на 305.
164
Сърцето ти се е свило като камък, но разбираш, че няма друг изход. Дълбоко поемаш дъх, стискаш зъби и се хвърляш надолу в непрогледната тъма.
Премини на 10.
165
От тази врата започва стръмно каменно стълбище, което се губи някъде нагоре в мрака. Ако искаш да се изкачиш по него, мини на 40.
Ако отхвърлиш тази идея, остават ти две възможности:
Да се изкачиш по спиралната стълба на горното ниво — прехвърли се на 126.
Да тръгнеш към източника на светлина — попадаш на 99.
166
Този път ледената тръпка те сковава от глава до пети. За миг пред очите ти във въздуха се появява същото безплътно огледало. Сетне то изчезва, но видяното е достатъчно, за да извикаш от ужас — цялата ти коса е побеляла!
Мини на 149.
167
Бавно се изкачваш до самия връх и спираш пред вратата на кулата. Сега разбираш, че няма да я преодолееш лесно, защото е направена от дебело дъбово дърво, обковано с желязо. Могат да ти помогнат само следните магии:
СИЛА — мини на 191.
ОГЪН — продължи на 180.
ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ — попадаш на 125.
Ако се откажеш, върни се на 224 и направи нов избор.
168
Изтекъл е час, или може би два. Тишината продължава да бъде все тъй мъртвешка, само пламъчето на кандилото пращи от време на време. Слухът ти се е изострил невероятно, затова още отдалече дочуваш, когато отвъд вратата се задават стъпки, придружени с пискливи гласове и злобен кикот. После желязното резе глухо изскърцва. Знаеш много добре кого ще срещнеш след миг. Това са умбраците.
Ако искаш да се подготвиш за магия срещу тях, мини на 254.
Ако смяташ, че е по-добре да изчакаш развоя на събитията, продължи на 215.