Какво ще предприемеш сега?
Ако имаш магия ТЕЖЕСТ и се опиташ с нейна помощ да скочиш от кулата, мини на 196.
Ако имаш въже и се опиташ да слезеш с него, продължи на 188.
Ако искаш да огледаш вехториите из тавана, прехвърли се на 115.
А ако решиш да слезеш по стъпалата на долния етаж, попадаш на 287.
175
Когато привършваш разказа си, генералът замислено захапва малка опушена лула. Изведнъж очите му блясват като светкавици.
— Значи искаш да кажеш, че сам си сторил всичко това? Че Таркасиус е мъртъв, че навсякъде в крепостта има осветление и можем да атакуваме без страх от умбраците? А знаеш ли, момко, че ако тръгнем на щурм и дори една думичка от твоя разказ се окаже невярна, това ще бъде държавна измяна? Знаеш ли, че за това се полага бесилка без съд и присъда?
— Знам, ваше превъзходителство — твърдо отговаряш ти като го гледаш право в очите.
— Е, добре — въздъхва генералът и изведнъж се превръща в обикновен разтревожен старец. — Ще изпратя разузнавачи… и ако те се върнат живи, ще атакуваме. Може би още тази вечер. Моли се да се върнат…
Премини на 340.
176
Пожелаваш на господин Едолон лека нощ, качваш се в стаичката си и нетърпеливо разгръщаш Буквара. За да го прочетеш и да избереш 10 магии, запиши номера на този епизод и разгърни в края на книгата. След това се върни и продължи да четеш.
Едва си приключил с подбора на магиите, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:
— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!
Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.
Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:
— Дърт магьосник, дърт магьосник!
— Ще те опечем на шиш!
— Не, ще те дадем на Таркасиус!
— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!
С отчаяна решителност се хвърляш да помогнеш на господин Едолон… но постъпката ти е колкото храбра, толкова и безполезна. Десетки малки ръце се вкопчват в теб от всички страни, после нещо тежко те удря по главата и губиш съзнание.
Мини на 128.
177
Повдигаш се на пръсти, хващаш двата края на нишката и опитваш да ги свържеш, но веднага разбираш, че това е невъзможно. Изглежда, че от нея е било откъснато парче.
Ако имаш в джоба си подобна сребриста нишка, прехвърли се на 116.
Ако нямаш, продължи на 67.
178
От магическия лист бликва мощен огнен поток. Дъбовата врата пламва веднага и след броени минути се превръща в купчина жарава. Преди да прекрачиш над въглените, забелязваш пред краката си зелено стъклено топче. За всеки случай го прибираш и излизаш навън.
Мини на 240.
179
С всичка сила се хвърляш към вратата, но в суматохата някой от умбраците ти подлага крак. Докато лежиш зашеметен на каменния под, черните твари със злобен кикот се изнизват навън и захлопват вратата. Чуваш как скърца ръждясалото резе.
Явно този опит не беше твърде успешен. Ако решиш отново да си послужиш с магия, мини на 155.
Ако засега предпочиташ да изчакаш, отгърни на 168.
180
От магическия лист бликва мощен огнен поток. Дъбовата врата пламва веднага и след броени минути се превръща в купчина жарава. Преди да прекрачиш над въглените, забелязваш пред краката си зелено стъклено топче. За всеки случай го прибираш и влизаш в приземното помещение — съвършено празно, ако не се брои спиралната стълба, която води нагоре и надолу. Накъде ще се отправиш сега?
Нагоре — мини на 2.
Надолу — мини на 185.
181
Изчезването ти стъписва умбраците за миг — може би само за секунда или две, ала и това е достатъчно. Изхвръкваш като стрела от залата и хукваш към централния коридор. Знаеш много добре, че магиите на Буквара са краткотрайни. Важното е час по-скоро да изчезнеш от погледите на умбраците… а после може и да те забравят. От досегашните срещи с тях си стигнал до извода, че са плиткоумни като маймуни.