197
Докато поваляш още един умбрак, другите те обсипват с яростни удари. Неволно отстъпваш крачка назад… и политаш в пропастта.
Мини на 132.
198
От деня на тия събития е изминал един месец. Отново живееш при майка си, но животът вече не е весел. Над цялото кралство е надвиснала зловеща заплаха.
В щурма на крепостите под връх Вълчи зъб са загинали над четиристотин бойци — между тях и старият генерал. При това без никаква полза, защото умбраците продължават да владеят кулата. Все по-често в тъмните нощи техни орди слизат по близките села и градчета за да плячкосват и убиват.
Задават се тежки времена… и може би ти си имал възможността да ги предотвратиш… ала не си го сторил.
199
Умбраците са прекалено заети със своите болежки, за да ти обърнат внимание. Е, чудесно — трябва да използваш удобния случай! Пъргаво изскачаш навън, захлопваш вратата на килията и дръпваш резето.
Премини на 339.
200
Свирепо размахваш юмруци и поваляш първите нападатели, но умбраците се струпват върху теб като подивяла глутница и те обсипват с удари. В края на тази жестока схватка губиш съзнание… и един живот.
Премини на 310.
201
Отминаваш тесния скален ръб и продължаваш надолу. Въжето вече не трепери, а направо се тресе в ръцете ти. И изведнъж възелът не издържа. Политаш неудържимо надолу, а вятърът от стремглавото падане свисти в ушите ти. За миг те изпълва ужасната увереност, че ще прелетиш край ръба на площадката. Сетне тялото ти се стоварва върху нея с глух удар, от който губиш един живот.
Няколко секунди лежиш замаян, после ставаш и се оглеждаш. Не виждаш нищо особено — гола каменна площадка и една врата в скалата. Впрочем не — има и нещо особено, или по-точно казано зловещо. Над вратата е надвиснала бесилка. Значи тази площадка не е наблюдателница, а място за екзекуции.
Под тебе зее пропаст чак до подножието на върха. В отвесната скална стена се вижда само една-единствена издатина — друга подобна площадка на двайсетина крачки под тебе.
Ако имаш магия ТЕЖЕСТ и искаш да я използваш за скок надолу, мини на 286.
За щастие въжето е паднало до теб. Ако решиш отново да се спуснеш с него, продължи на 328.
Ако решиш да минеш през вратата, прехвърли се на 258.
202
Не са много магиите, които могат да ти помогнат в момента. Ако прибегнеш към СИЛА, мини на 147.
Ако използваш ОГЪН, за да изгориш вратата, прехвърли се на 178.
Ако решиш да си послужиш с МИНАВАНЕ ПРЕЗ СТЕНИ, продължи на 49.
Ако прибегнеш към ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ, ще попаднеш на 235.
А ако не разполагаш с нито една от тези магии или не желаеш да прибягваш към тях, ще трябва да се откажеш от вратата и да минеш на 255.
203
Устремяваш се натам. Светлината става все по-ярка, насреща ти полъхва и свеж въздух. Изход! Изход от подземията!
Да, това наистина се оказва изход. И то много добре познат — желязната решетка, която изкриви с цената на толкова усилия. Промушваш се между дебелите железни пръти и се изкатерваш извън каменистата яма.
Премини на 263.
204
Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист и го разгръщаш. Само че как да разбереш дали магията действа?
— Остави тая хартийка! — хилят се умбраците. — Сега ще те закачим на въжето да поизсъхнеш!
— Чакайте! — възразяваш ти. — Не стават така тия работи!
— А как? — интересува се предводителят на групата.
— Чакайте, ще ви го обясня нагледно. Представете си, че вие сте в килията, а аз идвам да ви беся. Ето, излизам и след малко ще ви покажа.
Излизаш навън и дръпваш резето. Естествено, умбраците ще трябва да почакат доста, защото нямаш никакво намерение да се връщаш.
Мини на 339.
205
След още малко напипваш входа на коридор, който води право на запад. Ако тръгнеш по него, избери към коя стена ще се придържаш: към лявата — на 134 или към дясната — на 69.
Ако продължиш да обикаляш край стените на залата, мини на 313.
206
Имаш ли оглозган кокал?
Да — попадаш на 72.
Не — прехвърли се на 48.
207
Езикът ти сякаш е залепнал за небцето. Събираш храброст, напъваш се и най-сетне успяваш да измънкаш: