— Ами аз… такова… кристалното кълбо…
— Какво си правил с кристалното кълбо? — нетърпеливо пита господин Едолон.
— Погледнах вътре… и ми се стори… че по кулата лазят някакви черни точици…
Лицето на стария маг изведнъж става тревожно.
— Черни точици казваш… Така, така… И какво направи после?
Какво ще му отговориш?
„После оставих кълбото на място“ — мини на 17.
„Счупих кълбото“ — мини на 269.
208
Този път съдбата е безмилостна към теб. Листът се изплъзва от ръката ти. Правиш отчаян опит да го хванеш отново, но само се премяташ във въздуха и политаш към дъното на пропастта, където след секунда ще загинеш с раздробени кости.
209
Бързо изваждаш магическия лист и се приготвяш да го разгънеш. Накъде ще го обърнеш?
Към умбраците — мини на 271.
Към себе си — продължи на 52.
210
Отминаваш тесния скален ръб и продължаваш надолу. Тежестта ти се завръща с отчайваща бързина. Ето, вече падаш неудържимо! За миг те изпълва ужасната увереност, че ще прелетиш край ръба на площадката. Сетне тялото ти се стоварва върху нея с глух удар, от който губиш един живот.
Няколко секунди лежиш замаян, после ставаш и се оглеждаш. Не виждаш нищо особено — гола каменна площадка и една врата в скалата. Впрочем не — има и нещо особено, или по-точно казано зловещо. Над вратата е надвиснала бесилка. Значи тази площадка не е наблюдателница, а място за екзекуции.
Под тебе зее пропаст чак до подножието на върха. В отвесната скална стена се вижда само една-единствена издатина — друга подобна площадка на двайсетина крачки под тебе.
Ако сега разполагаш с магия ТЕЖЕСТ и искаш да я използваш за нов скок, прехвърли се на 286.
Ако имаш въже и решиш да се спуснеш с него, мини на 328.
Ако решиш да минеш през вратата, продължи на 258.
211
Имаш ли оглозган кокал?
Да — премини на 133.
Не — прехвърли се на 284.
212
От листа бликва ослепителна огнена вълна. Килията се изпълва с непоносима жега. Отскачаш назад, но въпреки това косата и веждите ти се сгърчват с пращене. Когато пламъците затихват, от умбраците са останали само няколко купчинки пепел и овъглени кости. Раменете ти потреперват. Каква ужасна смърт!
От тежката смрад на изгоряло започва да ти се повдига. Бързо напускаш килията и преминаваш на 231.
213
Отчаяно бягаш по стръмната стълба, но в полумрака умбраците са далеч по-бързи. Чуваш как стъпките им трополят зад гърба ти, сетне от всички страни те сграбчват мънички, костеливи ръце. След кратка и жестока схватка губиш съзнание… и един живот.
Продължи на 310.
214
Магията на Буквара мигновено изпълва цялото ти тяло с огромна сила. Хващаш решетките и напъваш. Усещаш ги как треперят и бавно се изкривяват в ръцете ти. Потта те облива като река. Но този път ще ти бъде нужно наистина нечовешко усилие, за да постигнеш целта. Питаш се дали ще издържиш, дали сърцето ти няма да се пръсне от напрежение.
Ако напънеш още по-силно, премини на 100.
Ако се откажеш и решиш да тръгнеш обратно, ще попаднеш на 151.
215
Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Преди да се опомниш, черните твари те спипват здраво от всички страни и те повеждат надолу по стръмни стъпала.
Мини на 293.
216
Сам не знаеш защо си направил този избор. Може би е само предчувствие. Или ясновидство, или прозрение — наречи го както щеш. Но именно огледалцето те спасява. Защото когато от дланите на Таркасиус бликват пламъци, то ги поглъща, а сетне връща обратно ослепителен огнен лъч. И този лъч — осъзнаваш го с ужас и възторг едновременно — е смъртта на злия маг.
Мини на 248.
217
Когато разгръщаш листа, из тялото ти се надига неописуем прилив на сила. С един замах покосяваш най-близките умбраци. Чуваш как костите им пукат и се трошат под твоите удари. Ала това не спира разлютените духове. Даже напротив — сякаш ги прави още по-свирепи. След секунда черната вълна те залива и хиляди костеливи, ноктести пръсти се впиват в плътта ти.
За да провериш шанса си, посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — премини на 130.
От 7 до 12 — прехвърли се на 48.