Вятърът от стремглавото падане свисти в ушите ти. Падаш надолу все по-бързо, но последните остатъци от магията ти спасяват живота. След броени секунди се стоварваш в подножието на върха… и от жестокия удар губиш два живота.
Дълго лежиш замаян върху студените камъни. Накрая се надигаш от земята и виждаш, че в скалната стена край тебе е вградена огромна врата от масивно желязо. Много добре знаеш накъде води тя, затова без колебания й обръщаш гръб и побягваш към близката горичка. Но едва си се добрал до дърветата, когато насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръцете.
Мини на 119.
230
Вратата се отваря без труд, ала едва си направил първата крачка навътре, когато плочата под краката ти изчезва. С отчаян писък пропадаш в дълбока яма, където след миг дълги стоманени остриета слагат край на живота ти.
231
Намираш се на малка стълбищна площадка обградена от заоблени каменни стени. Точно срещу теб има тясно прозорче с мръсно стъкло, през което едва се процежда светлина. Напрягаш поглед и успяваш да различиш зад стъклото далече долу горичките по западния склон на връх Вълчи зъб.
От края на площадката започва стръмна спирална стълба, която води в две посоки — нагоре и надолу. Стъпалата са покрити с дебел слой прах и в него забелязваш следи от умбраци. Неволно потръпваш. Тия проклети твари! Доколкото можеш да прецениш сред полумрака, надолу следите са повече, а нагоре почти липсват. Освен това забелязваш още нещо — на равни интервали над стъпалата са разположени кристални светилници, досущ като този в килията, където беше затворен. Напомнят ти за килията и по това, че не излъчват нито лъч светлина.
Е, накъде ще се отправиш сега?
Нагоре — мини на 287.
Надолу — прехвърли се на 101.
232
В жълтеникавите лъчи на фенера оглеждаш голямата овална зала. От нея има два изхода — коридор пред теб в източната страна и друг коридор зад гърба ти. В центъра на залата зее отворът на дълбок кладенец без никаква предпазна ограда.
Ако искаш да пресечеш залата и да тръгнеш по източния коридор, мини на 247.
Ако се обърнеш и тръгнеш по западния коридор, продължи на 131.
Ако решиш да напуснеш това ниво, реши накъде ще тръгнеш: надолу — на 262 или нагоре — на 101.
233
Дълго се спускаш по спиралната стълба, докато най-сетне безкрайните й обиколки свършват. По-надолу няма път. Попаднал си в огромна естествена пещера, сред която тъмнеят спокойните води на хладно подземно езеро. Виждаш всичко това, защото под сводовете се разлива бледо сияние. Оглеждаш се и веднага съзираш източника му — светлината долита от неголям отвор в скалната стена на стотина крачки от тебе.
Озърташ се в обратната посока и забелязваш, че съвсем близо, в мрака зад спиралната стълба, се тъмнее врата.
Накъде ще тръгнеш?
Към вратата — мини на 165.
Към източника на светлина — продължи на 99.
Обратно по стълбата към горното ниво — прехвърли се на 126.
234
Отначало ти се струва, че в кривите огледала няма нищо особено. Донякъде напомнят шатрата на смеха, която си виждал на миналогодишния панаир. Но когато се приближаваш до едно от тях, с изумление забелязваш, че отражението се променя. Всъщност това вече не е отражение… Да, точно така! В стената сякаш се е отворил прозорец към друго място. Пред себе си виждаш неголяма пещера с грубо изсечени стени. А вътре… вътре е тялото на господин Едолон, обвито в кълбо от прозрачен кристал. И още една изненада — на каменния под близо до кълбото лежат Голямата магическа книга и Букварът за вълшебници.
Дълго се вглеждаш в дълбините на това огледало. Надяваш се господин Едолон да подаде поне някакъв дребен признак на живот. Ала надеждите ти са напразни. Гърдите на стария маг не потрепват, крайниците му са застинали неподвижно. Може и да е жив, но явно се намира в плен на могъща магия. Неволно си спомняш за кристалната топка с изображението на кулата. Нали онова също беше магическа преграда…
Срещата с тия вълшебни огледала е разпалила въображението ти. Изгаряш от желание да ги проучиш подробно, но отлично разбираш, че всяко забавяне тук е свързано с огромен риск. Кой знае колко умбраци се навъртат наоколо. Трябва да бягаш, докато още е време.
Ако продължиш да разглеждаш магическите стени, прехвърли се на 259.
Ако решиш да напуснеш това помещение, мини на 307.
235
Докосваш вратата с магическия лист и тя мигновено се отваря. В прашната кула нахлуват ярки слънчеви лъчи. Вдишвайки с пълни гърди чистия въздух ти изтичваш напред, но зад тебе вратата щраква и отново се заключва. Е, какво пък толкова? И бездруго не смяташ повече да се връщаш тук.