Ако решиш, че е крайно време да напуснеш тази стаичка, отгърни на 307.
260
Генералът пристъпва напред и те прегръща.
— Ти си храбър младеж — задавено изрича той. — Някой ден от тебе ще излезе истински войник. Върви, момко. И нека Бог да те закриля.
Тръгваш към изхода от палатката, но генералът те спира.
— Чакай, вземи този златен пръстен. Той ще е знак за всички мои войници да ти оказват съдействие.
Сбогуваш се със стареца, напускаш лагера и се отправяш отново към Вълчи зъб. Откъм кой склон ще се опиташ да проникнеш?
Откъм източния — попадаш на 222.
Откъм западния — мини на 184.
261
Само след миг умбраците надават дрезгави крясъци и те обграждат. Стискаш юмруци, готов за схватка на живот и смърт, ала за твое изумление вместо да нападнат, черните уроди почват да се превиват от смях.
— Я-а-а-а-а-а-а!
— Тоя пък, тоя пък, тоя пък, тоя пък…
— Много си страшен, бе! Откъде ги задигна тия железарии?
— Олеле, дръжте ме! Умирам от страх!
Отначало си стъписан, но малко по малко осъзнаваш истината. Доспехите те закриват от глава до пети и умбраците са решили, че ти си някой от техните. Какъв късмет! Нямаш никакво желание да разсейваш заблудата им. Напротив — свиваш се още повече и разкривяваш рамене.
Наоколо смеховете и брътвежите продължават.
— Накъде си тръгнал с тия железа, брато?
— Хората ли ще колиш?
— Ами че те като те видят, ще пукнат от страх!
— Не му вярвай! Като те спипат, ще те сварят на чорба!
— Истина, истина! Хората страшно си падат по чорба от умбраци!
Очевидно за умбраците е огромна радост да срещнат някой по-смешен и по-глупав от себе си. А този път щастието им е пълно. След като ти връчват тържествено един оглозган кокал, черните духове те повеждат напред.
Оказва се, че коридорът извежда към полуразрушена каменна караулка върху западния склон на Вълчи зъб. Когато умбраците престават да ти обръщат внимание, незабелязано се измъкваш навън и слизаш по склона.
Слизането е бавно, защото се стараеш да не излизаш от сянката на дърветата и храстите. Едва след около час достигаш подножието на върха. И в този момент от близката гора изскачат четирима войници, въоръжени с мускети.
Мини на 119.
262
Имаш ли фенер?
Да — мини на 337.
Не — прехвърли се на 301.
263
Намираш се нейде около средата на западния склон. Веднага тръгваш надолу, като се стараеш през цялото време да бъдеш в сянката на дървета или поне храсти. Вече наближаваш подножието, когато от близката горичка изскачат четирима войници с мускети в ръцете.
Премини на 119.
264
Ударът в площадката е толкова жесток, че губиш един живот и за момент пред очите ти притъмнява. Останал без дъх, ти рухваш на каменната плоча, ала това е за кратко. След малко съзнанието се завръща, а заедно с него идва и една настоятелна мисъл: не бива да губиш време. Трябва час по-скоро да се измъкнеш, преди да си попаднал отново в плен на умбраците.
Надигаш се с мъчително усилие и оглеждаш площадката. Тя по нищо не се отличава от горната — само гола каменна плоча и една врата в скалата. Ако искаш да минеш през вратата, прехвърли се на 25.
Ако имаш въже и искаш да се спуснеш надолу, продължи на 136.
Ако рискуваш да скочиш в бездната с помощта на магия ТЕЖЕСТ, отгърни на 86.
265
Усещаш как те пронизва ледена тръпка. За миг пред очите ти във въздуха се появява безплътно огледало. Сетне то изчезва, но видяното е достатъчно, за да изохкаш от ужас — един кичур от косата ти е побелял!
Мини на 149.
266
Магията превръща падането ти в плавно спускане надолу сред кръглите стени на кладенеца. Не различаваш абсолютно нищо, но неочаквано пръстите ти докосват неголяма издатина в каменната зидария.
Ако искаш да спреш на тази издатина, прехвърли се на 37.
Ако продължиш да се спускаш надолу, мини на 142.
267
Разгъваш магическия лист, после решително прекрачваш през стената… и политаш в бездна. Под тебе зее дълбоката пропаст от източната страна на Вълчи зъб — толкова дълбока, че дори и десет живота не биха ти стигнали, за да оцелееш. Сега единственото ти спасение може да бъде магия ТЕЖЕСТ.
Ако имаш такава магия, не се колебай и премини на 161.
Ако нямаш, продължи на 68.
268
Някъде към средата на стълбата фенерът ти отново осветява опънато въже с накачени по него железа. Усмихваш се и го прекрачваш, след това продължаваш пътя си нагоре.