Премини на 185.
269
Лицето на господин Едолон се изкривява от гняв.
— Какво каза?
— Счупих кълбото — повтаряш ти с едва доловим шепот.
Старият маг свива юмруци.
— Нещастнико! Знаеш ли какво означава това? Преди много години в кулата на връх Вълчи зъб живееше черният маг Таркасиус. Чудовищна жажда за власт разяждаше сърцето му и за да я утоли, той бе решил да завладее цялата страна. Намери си и съюзници — безброй подземни духове, наречени умбраци. След жестока и страшна битка успях да се преборя с него и да наложа могъщо заклинание над целия връх. А сега ти си разрушил магията и умбраците отново са се добрали до кулата. Кой знае дали и Таркасиус няма да се завърне от изгнание — той има начини светкавично да разбере какво се е случило.
Господин Едолон въздъхва и потрива челото си. После прибавя с по-мек глас:
— Не те виня. Ти си едно обикновено любопитно момче. Тъкмо затова те избрах — защото имаш жив и малко буен нрав. Но сега ни предстои безмилостна борба. За жалост в момента не мога да разчитам на тебе. Ако имам свободно време, в близките дни ще те обуча на някои най-прости заклинания. А дотогава ще трябва да се пазиш сам. Вземи тази книжка и си приготви няколко магии.
С тия думи господин Едолон ти подава една тънка книжка, на чиято корица е отпечатано с едри букви „Буквар за вълшебници“. Каниш се да я разгърнеш, но господин Едолон те спира.
— Ще я четеш като се качиш горе в стаята си. А сега имаме да свършим още нещо.
Той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.
— Какво беше това?
— Сторих каквото мога — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Само не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Хайде, момко, бягай да четеш Буквара. Аз ще имам доста работа.
Мини на 176.
270
Коридорът не е особено дълъг. Само след десетина крачки напипваш пред себе си врата. Ако желаеш да я отвориш, продължи на 104.
Ако се върнеш по коридора, мини на 336.
271
От листа плисва мощна огнена вълна. Пламъците изпълват коридора от край до край. Сред техния смъртоносен танц умбраците за броени секунди се превръщат в сгърчени овъглени трупове.
Мини на 149.
272
Устремяваш се натам. Светлината става все по-ярка, насреща ти полъхва и свеж въздух. Изход! Изход от подземията!
Да, това наистина се оказва изход. Само че пътят навън е преграден от дебела метална решетка. От другата страна някога е имало равна площадка, но земята наоколо отдавна се е срутила и сега виждаш само дъното на плитка яма, полузапълнена с камънаци. Във всеки случай не се съмняваш, че изходът води към западния склон на връх Вълчи зъб. Или по-просто казано — това е пътят към свободата.
Лошото е, че коридорът всъщност няма стени, а дебела скала. Значи сега е излишно да прибягваш към магията МИНАВАНЕ ПРЕЗ СТЕНИ. Магия ОГЪН също би била безполезна срещу желязната решетка. Както е безполезно и да опитваш ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ — решетката просто няма ключалка.
Какво ти остава? Една единствена възможност — да се опиташ да изкъртиш дебелите метални пръти с помощта на магия СИЛА. Ако избереш този вариант, премини на 214.
В противен случай ще трябва да се върнеш назад и да продължиш на 151.
273
Магията те изпълва с огромна сила и ти стискаш здраво дръжката на вратата. Как ще постъпиш сега?
Ще блъскаш вратата напред — премини на 319.
Ще я дърпаш към себе си — продължи на 77.
274
Кръглата зала остава зад гърба ти. Продължаваш по коридора и стотина крачки по-нататък достигаш едновременно до две отклонения — надясно и наляво. Накъде ще продължиш?
Надясно — премини на 304.
Напред — прехвърли се на 84.
Наляво — отгърни на 195.
275
Докато сгъваш листовете и бързаш да ги натъпчеш в джоба си, умбраците нахлуват през вратата на кабинета. Опитваш да се биеш, но съпротивата е безполезна. Десетки малки ръце се вкопчват в теб от всички страни, после нещо тежко те удря по главата и губиш съзнание.
Мини на 128.
276
Още преди да си разгънал листа докрай, мускулите ти се изпълват с огромна сила. Връхлиташ напред и разхвърляш нападателите като парцалени кукли. След минута повечето от тях лежат мъртви, само двама или трима успяват да избягат с отчаяни писъци назад по тунела.