Когато докосваш библиотечните рафтове в дъното на помещението, те внезапно се завъртат. Зад тях започва ярко осветен коридор, който плавно се изкачва нагоре. Без съмнение това е изход — таен изход от крепостта. Готов си да тръгнеш по него, но преди това трябва да отговориш на още един въпрос: имаш ли плочка с изображение на слънце?
Да — мини на 64.
Не — продължи на 33.
295
Макар че се чувстваш изтощен, ти продължаваш дългото спускане в бездната. Нямаш представа колко време е минало. Знаеш само това, че дланите ти са разкървавени и всяко твое мускулче изнемогва от болка, когато с последни усилия се добираш до подножието на върха.
Хвърляш поглед настрани. В скалната стена край тебе е вградена огромна врата от масивно желязо. Много добре знаеш накъде води тя, затова без колебания й обръщаш гръб и побягваш към близката горичка. Но едва си се добрал до дърветата, когато насреща ти изскачат четирима войници с мускети в ръцете.
Мини на 119.
296
Пространството пред теб е съвсем тъмно, само бледи лъчи долитат откъм стръмния тунел на стълбището. Имаш ли фенер?
Да — премини на 232.
Не — отгърни на 170.
297
Желязната грамада е толкова масивна, че ти почти не вярваш в успеха на начинанието. Но въпреки всичко си длъжен да опиташ — от това може да зависи животът на стотици мъже!
С разтуптяно от вълнение сърце изваждаш листа, разгъваш го и го притискаш към грапавото желязо. Нищо. Съвсем нищо… Не, момент! Какъв е този звук?
Откъм вътрешността на металната преграда долита глухо, едва доловимо бучене. Сетне в подножието на върха се разнася пронизително скърцане, което е толкова непоносимо, че закриваш ушите си с длани. Бавно, сантиметър по сантиметър, огромната врата започва да пълзи навън. През отвора виждаш дълъг, мрачен тунел. Успя, пътят към крепостта е открит!
Радостта ти е неописуема. Готов си да целуваш вратата за това, че ти помага да изпълниш опасната мисия. Когато от нея се отронва люспа ръждиво желязо, ти го прибираш за спомен и бързо тръгваш покрай редици от пусти и мрачни помещения. Някъде безкрайно далече напред едва-едва блести мъничък светъл отвор — другият изход на тунела.
Четвърт час по-късно достигаш централната винтова стълба. Ако решиш да се изкачиш по нея, мини на 89.
Ако предпочиташ да слезеш, попадаш на 233.
Ако избереш да продължиш напред по коридора към изхода в западното подножие, прехвърли се на 3.
298
Имаш ли конче от черен камък?
Да — мини на 323.
Не — продължи на 309.
299
Помещението наистина се оказва малко. Но в дъното му има не една, а цели три врати. Докато опипваш стената, откриваш, че над лявата е изсечено нещо като неправилна буква О и под нея разтеглено Х; над дясната има подобен кръг, а от двете му страни — два еднакви разперени знака, може би палмови листа или нещо подобно. Само над средната врата не е изобразено нищо.
Ако искаш да минеш през някоя от тия врати, избирай:
Лявата — продължи на 230.
Средната — прехвърли се на 60.
Дясната — попадаш на 157.
Ако искаш да се върнеш обратно по коридора, мини на 122.
300
Връщаш се през кабинета на мъртвия Таркасиус, отместваш рафтовете в дъното и тръгваш нагоре по тайния коридор.
Мини на 64.
301
Не е твърде разумно да се движиш слепешком през мрака. Дълго се препъваш по стръмните стъпала, а когато най-сетне излизаш на средното подземно ниво, в краката ти се заплита дълго въже, по което са навързани всевъзможни дрънчащи предмети. Сред адски грохот се стоварваш на каменния под и от тъмнината връхлита цяла тълпа умбраци.
Премини на 200.
302
Ако не си го научил още, тепърва ти предстои да узнаеш, че Голямата вълшебна книга на господин Едолон е надеждно защитена. Когато се опитваш да я отвориш, отвътре изниква мускулеста ръка, която болезнено те зашлевява през лицето и отново изчезва. Урокът е достатъчно поучителен и ти решаваш да оставиш книгата на мира. Какво ще предприемеш сега?
Ще опиташ да разбиеш кристалното кълбо с помощта на магия СИЛА — премини на 320.
Ще разлистиш Буквара, ако още не си го сторил — прехвърли се на 57.