Мини на 101.
315
Изваждаш магическия лист от джоба си и решително го разгъваш. В следващия миг умбраците рухват на пода като покосени от невидим меч.
Ако косата ти е черна, премини на 265.
Ако имаш един бял кичур, продължи на 166.
Ако цялата ти коса е побеляла, прехвърли се на 330.
316
Правилно! Ярката светлина би попречила на умбраците да се превръщат в сенки. Само че за да осъществиш това просто решение ти липсва едно още по-просто нещо — светлина. Пламъчето на кандилото е твърде слабо. Ако искаш да осветиш килията, ще трябва да запалиш нещо… а ти не разполагаш с нищо друго, освен магическите листове (стига изобщо да имаш такива). Ще се решиш ли на подобна жертва?
Ако решиш да запалиш един лист, избери кой ще е той и премини на 138.
Ако не желаеш да изхабиш магията по този начин, можеш да продължиш да се биеш на 282 или да изтичаш към вратата на 242.
Все още ти остава и възможността да се върнеш на 254, за да изпробваш някоя друга магия.
317
Когато влизаш в тунела под разрушената караулка умбраците ти устройват тържествено посрещане. С нещо си им станал невероятно симпатичен — може би защото изглеждаш пълен урод според техните представи за красота.
Най-сетне успяваш криво-ляво да се изплъзнеш от обятията им, продължаваш навътре и минаваш през познатата врата.
Прехвърли се на 122.
318
При това положение възможностите са три:
Да тръгнеш напред през мрака — мини на 336.
Да се спуснеш от площадката с въже — прехвърли се на 328.
Да скочиш от площадката с помощта на магия ТЕЖЕСТ — попадаш на 286.
319
Колкото и да блъскаш, вратата не помръдва — тя сякаш се е сляла със самата скала. Ако сега опиташ да я дръпнеш към себе си, премини на 77.
Ако се откажеш от тази врата, остават ти три възможности:
Да провериш средната врата — продължи на 60.
Да провериш лявата врата — прехвърли се на 230.
Да се върнеш по коридора — попадаш на 122.
320
Силата, с която те изпълва вълшебният лист, е огромна. Ала явно имаш работа с някаква далеч по-могъща магия. Напразно разкървавяваш юмруците си с яростни удари по кълбото. В кристала не се появява ни най-малка пукнатина. А господин Едолон лежи вътре все тъй неподвижно.
Когато властта на вълшебството привършва, ти сядаш за минута да отпочинеш на каменния под. Какво ще предприемеш сега?
Ще се опиташ да отвориш Голямата книга — премини на 302.
Ще разлистиш Буквара, ако още не си го сторил — попадаш на 57.
Ще напуснеш това помещение и ще се върнеш към централния коридор — прехвърли се на 53.
321
Имаш ли бурканче гранясала мас?
Да — мини на 139.
Не — продължи на 213.
322
След още малко напипваш входа на коридор, който води право на запад. Ако тръгнеш по него, избери към коя стена ще се придържаш: към лявата — на 134 или към дясната — на 69.
Ако продължиш да обикаляш край стените на залата, мини на 45.
323
В следващото огледало виждаш нова, още по-загадъчна картина. Под сводовете на огромна естествена пещера блестят черните води на спокойно подземно езеро. Близо до каменистия бряг забелязваш отвора на неголяма скална ниша, от който излитат ярки бели лъчи. Изображението бавно се насочва натам и ти виждаш откъде идва светлината — между сталактитите по тавана на нишата грее кристален светилник, съвсем като тия, които си виждал вече в килията си и по спиралното стълбище. Само че светилниците в кулата са мрачни и безжизнени, а този… този грее толкова ярко, че очите ти се насълзяват.
Разтъркваш очи и продължаваш да се взираш в огледалото. Тънка сребриста нишка води от светилника към голяма кристална полусфера, разположена върху пода на нишата. Друга подобна нишка тръгва от нея и потъва във водите на езерото. Тихо подсвирваш от удивление. Така… Значи магията е в сребристите нишки и в тази голяма полусфера. Но тогава… защо не работят светилниците в кулата?
Само след секунда откриваш отговора и на този въпрос. Всичко е толкова просто, че неволно се разсмиваш. Трета нишка би трябвало да води от светилника към тавана — и оттам навярно към другите светилници. Да, наистина я виждаш, само че е прекъсната. Значи това било обяснението!