Останалите възможности са само две.
Ако си послужиш с магия СИЛА, премини на 81.
Ако прибегнеш към ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ, прехвърли се на 148.
А ако нямаш нито едната, нито другата, или не искаш да ги използваш, ще трябва да се върнеш обратно и да избереш една от останалите посоки:
Нагоре по спиралната стълба — на 89.
Надолу по стълбата — на 233.
По отсрещния, светъл тунел, който води към западния склон — тази посока ще те отведе на 3.
17
Въпреки тревогата си господин Едолон те потупва по рамото.
— Добре си сторил, момко. Не съм и очаквал цял ден да стоиш със скръстени ръце, без да надникнеш тук-там. Любопитството е една от най-важните черти на бъдещия вълшебник. — Той вдига показалец и многозначително го поклаща пред лицето ти. — Само че не всяко любопитство, а умното и предпазливото. Запомни това. Е, хайде сега да видим какви са тия черни точици. Може пък само да ти се е сторило…
Ала щом влиза в кабинета и поглежда кълбото, господин Едолон надава вик, в който звучат едновременно ужас и гняв. Когато се обръща към теб, лицето му е заприличало на каменна маска.
— Чуй ме добре, младежо, защото нямам време да повтарям. Преди много години в кулата на връх Вълчи зъб живееше черният маг Таркасиус. Чудовищна жажда за власт разяждаше сърцето му и за да я утоли, той бе решил да завладее цялата страна. Намери си и съюзници — безброй подземни духове, наречени умбраци. След жестока и страшна битка успях да се преборя с него и да наложа могъщо заклинание над целия връх. Но сега виждам, че умбраците отново са се добрали до кулата. Може би са го сторили сами, а може и Таркасиус да се е завърнал от изгнание. Тепърва ще разберем. Важното е друго — предстои ни безмилостна борба. За жалост в момента не мога да разчитам на тебе. Ако имам свободно време, в близките дни ще те обуча на някои най-прости заклинания. А дотогава ще трябва да се пазиш сам. Вземи тази книжка и си приготви няколко магии.
С тия думи господин Едолон ти подава една тънка книжка, на чиято корица е отпечатано с едри букви „Буквар за вълшебници“. Каниш се да я разгърнеш, но господин Едолон те спира.
— Ще я четеш като се качиш горе в стаята си. А сега имаме да свършим още нещо.
Той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.
— Какво беше това?
— Сторих каквото мога — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Само не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Хайде, момко, бягай да четеш Буквара. Аз ще имам доста работа.
Мини на 176.
18
Сред непрогледния мрак магическите пламъци изглеждат ослепителни. Очите ти се изпълват със сълзи, но все пак през тях успяваш да различиш за миг къде си попаднал. Намираш се в западния край на неголяма овална зала с черен отвор по средата на пода. От залата има два изхода — коридор право зад теб, който води към някакво друго помещение и коридор в отсрещната стена, който завършва с врата.
Сетне пламъците изгасват. Отново настава пълен мрак. Накъде ще се отправиш сега?
Към коридора зад тебе — продължи на 61.
Напред покрай лявата стена — мини на 97.
Напред покрай дясната стена — прехвърли се на 153.
Едва ли имаш желание да тръгнеш право напред, към черния отвор, но ако все пак решиш да го сториш, ще попаднеш на 47.
Ако решиш да напуснеш това ниво, можеш да го сториш по два начина: като се изкачиш по стълбите на 101 или като слезеш на 262.
19
Когато достигаш отвора, ти надникваш в неголяма естествена ниша и разбираш откъде идва светлината — между сталактитите по тавана грее кристален светилник, съвсем като тия, които си виждал вече в килията си и по спиралното стълбище. Само че светилниците в кулата са мрачни и безжизнени, а този… този грее толкова ярко, че очите ти се насълзяват.
Разтъркваш очи и продължаваш да се взираш нагоре. Тънка сребриста нишка води от светилника към голяма кристална полусфера, разположена върху пода на нишата. Друга подобна нишка тръгва от нея и потъва във водите на езерото. Тихо подсвирваш от удивление. Така… Значи магията е в сребристите нишки и в тази голяма полусфера. Но тогава… защо не работят светилниците в кулата?
Само след секунда откриваш отговора и на този въпрос. Всичко е толкова просто, че неволно се разсмиваш. Трета нишка би трябвало да води от светилника към тавана — и оттам навярно към другите светилници. Да, отлично я виждаш, само че е прекъсната. Значи това било обяснението!