Но докато се взираш в огледалото, вратата зад гърба ти внезапно се разтваря с трясък и в стаичката нахлува тълпа разлютени умбраци. По някакъв начин са успели да се измъкнат от килията. Преди да се опомниш, от всички страни те сграбчват костеливи ръце с остри нокти.
Свободата ти беше твърде кратка. Само след минута или две отново се озоваваш в килията.
Мини на 168.
324
Светкавично измъкваш листа. Щом го разгъваш, тялото ти веднага олеква като перушинка и плавно се понасяш надолу покрай стените на кулата. От устните ти излита радостен вик. Чудесна магия! Има само един недостатък — твърде е краткотрайна, както се убеждаваш след малко. Тежестта ти постепенно започва да се се завръща.
Въпреки ужаса ти успяваш да запазиш присъствие на духа, за да огледаш пропастта под себе си. Отвесната скална стена е гладка чак до подножието на върха. Само две тесни каменни площадки стърчат от нея на равни разстояния една под друга.
Вече си до самото подножие на кулата откъм страната на пропастта. Тук каменните основи се сливат с отвесната скална стена. Почти няма къде да се хванеш, за да спреш, но и тежестта ти нараства неумолимо. Разбираш, че те очаква гибел. Единственият ти шанс е да се хванеш за нищожните издатини по скалата.
Ако опиташ да го сториш, мини на 225.
Ако продължиш да падаш с надеждата, че магията ще издържи до първата площадка, мини на 210.
325
Запалваш фенера и в жълтеникавите му лъчи забелязваш, че на няколко крачки пред вратата е опънато дълго въже, по което са закачени всевъзможни вехти железарии. Ама че капан! Тия умбраци сигурно се смятат за много хитри! Предпазливо прекрачваш над въжето и се оглеждаш.
Пред теб се простира дълъг коридор, изсечен в скалата. Ако тръгнеш по него, прехвърли се на 187.
Ако искаш да излезеш на площадката и да се спуснеш надолу с въже (стига да го имаш), мини на 295.
Ако решиш да скочиш от площадката с помощта на магия ТЕЖЕСТ, попадаш на 172.
326
Разгъваш листа и решително прекрачваш напред. Малко се съмняваш в успеха, но магията се оказва безпогрешна — дебелата каменна стена те пропуска като безплътна мъгла.
Продължи на 231.
327
Да вървиш слепешком из мрака не винаги е благоразумно. Внезапно в краката ти се заплита дълго въже, по което са закачени всевъзможни дрънчащи железарии. Падаш и незабавно по тунела връхлита огромна тълпа умбраци. Обсипан от жестоки удари губиш съзнание… и един живот.
Мини на 310.
328
Завързваш въжето за бесилката и започваш да се спускаш надолу, стискайки здраво въпреки болката, която пулсира в ожулените ти длани. След няколко минути се озоваваш край долната площадка. Ако желаеш да спреш тук, премини на 291.
Ако продължиш да слизаш към подножието на върха, прехвърли се на 295.
329
Откъм изток крепостта има само един вход — огромна врата от масивно желязо. Нищо не е в състояние да я отвори… освен може би магия ОТВАРЯНЕ НА КЛЮЧАЛКИ. Ако избереш този вариант, мини на 297.
В противен случай ще се наложи да продължиш на 184, за да потърсиш вход откъм западния склон.
330
Нима не си спомняш предупреждението от Буквара? И нима не ти стигнаха предишните два опита? Този път магията се оказва фатална и за теб. Сковава те леден студ, сетне сърцето ти спира и ти рухваш мъртъв. Такава е съдбата на всеки самонадеян вълшебник.
331
Краткото колебание те лишава от всякаква възможност за бягство. Вече не ти остава друго, освен да се биеш.
Мини на 312.
332
В този миг изведнъж те изпълва огромна сила. Обзет от ярост, ти вихрено се въртиш на всички страни и нанасяш удар след удар. Умбраците надават отчаяни писъци и един подир друг изхвръкват от площадката. Когато най-сетне се опомняш, борбата е свършила. От черните твари няма и помен.
Мини на 306.
333
Без да губиш нито секунда, хукваш назад. Умбраците те подгонват с оглушителни крясъци. С няколко мощни скока достигаш края на коридора и се оглеждаш. Накъде ще бягаш сега?
Нагоре по стъпалата — мини на 321.
Надолу по стъпалата — прехвърли се на 92.
Напред през мрачната зала — попадаш на 308.