334
Предпазливо се изкачваш чак до върха и заварваш вратата на кулата така, както си я видял за последен път — тоест напълно унищожена. Влизаш и се оглеждаш из прашното приземно помещение. Разбира се, не откриваш нищо освен спиралната стълба. Ако искаш да се изкачиш по нея нагоре, мини на 2.
Ако предпочиташ да слезеш надолу, прехвърли се на 185.
335
В края на коридора стигаш до централната винтова стълба на подземната крепост. Стъпалата са смътно осветени от бледи лъчи, които падат отгоре. Напред просторната зала тъне в мрак. Накъде ще се отправиш сега?
Нагоре по стъпалата — попадаш на 101.
Надолу по стъпалата — мини на 262.
Право напред — продължи на 47.
Към лявата стена и после напред покрай нея — прехвърли се на 97.
Към дясната стена и после напред покрай нея — ще попаднеш на 153.
336
В края на късия коридор спираш и се опитваш да огледаш кръглата мрачна зала. Напразно. Тъмнината е почти непрогледна, само някъде отпред едва-едва се разливат неясни лъчи. Накъде ще тръгнеш?
Покрай лявата стена — мини на 280.
Покрай дясната стена — попадаш на 288.
Право напред — прехвърли се на 308.
337
Докато слизаш надолу по стръмните стъпала, забелязваш пред себе си опънато въже, по което са закачени всевъзможни вехти железарии. Ама че капан! Тия умбраци сигурно се мислят за много хитри! Прескачаш въжето, продължаваш надолу и след малко се озоваваш на второто подземно ниво.
Мини на 135.
338
Оказва се, че коридорът извежда към полуразрушена каменна караулка върху западния склон на Вълчи зъб. Предпазливо се измъкваш от руините и тръгваш надолу. Спускането е бавно, защото се стараеш да не излизаш от сянката на дърветата и храстите. Едва след около час достигаш подножието на върха. И в този момент от близката гора изскачат четирима войници, въоръжени с мускети.
Мини на 119.
339
Докато залостваш вратата, забелязваш край прага на килията малка фигурка на конче, издялано от черен камък. Прибираш я в джоба си, после хвърляш поглед наоколо.
Намираш се на малка стълбищна площадка обградена от заоблени каменни стени. Точно срещу теб има тясно прозорче с мръсно стъкло, през което едва се процежда светлина. Напрягаш поглед и успяваш да различиш зад стъклото далече долу горичките по западния склон на връх Вълчи зъб.
От края на площадката започва стръмна спирална стълба, която води в две посоки — нагоре и надолу. Стъпалата са покрити с дебел слой прах и в него забелязваш следи от умбраци. Неволно потръпваш. Тия проклети твари! Доколкото можеш да прецениш сред полумрака, надолу следите са повече, а нагоре почти липсват. Освен това забелязваш още нещо — на равни интервали над стъпалата са разположени кристални светилници, досущ като този в килията, където беше затворен. Напомнят ти за килията и по това, че не излъчват нито лъч светлина.
Е, накъде ще се отправиш сега?
Нагоре — мини на 287.
Надолу — прехвърли се на 101.
340
Генералът наистина се оказва предпазлив човек. Макар че разузнавачите потвърждават твоите думи, през цялата нощ ти оставаш в лагера под усилена стража, докато войската атакува от всички страни Вълчи зъб. Но пък за сметка на това, когато на сутринта пристига с разкъсан мундир и почерняло от барут лице, старецът е безкрайно щастлив и сърдечен.
— Младежо! — възкликва той щом те вижда. — Знаеш ли колко ранени — не убити, само ранени! — имаме в това сражение? Всичко на всичко двама. Представяш ли си? Само двама ранени! Благодарение на твоята безценна помощ. А умбраците са разбити, унищожени, пометени! Кажи ми какво искаш? Кралят нищо няма да ти откаже. Желаеш ли да станеш гвардейски лейтенант? Капитан? Или да създадем специално звание за теб — например гвардейски кадет-чародей?
Ти поклащаш глава.
— Не, ваше превъзходителство. Не желая нито награди, нито титли. Само бих искал някак да помогна на господин Едолон. Да го измъкна от онова кълбо…
Лицето на генерала отново става мрачно.
— Знам какво ми разказа за него, момко. Претърсихме цялата крепост… ала не го открихме. И все пак… не се натъжавай! Нали си гвардейски кадет-чародей! Вярвам, искрено вярвам, че за тебе няма нищо невъзможно и някой ден ще помогнеш на твоя господин Едолон. Е, а засега какво ще правим?
— Засега ще се сбогуваме — казваш ти и тръгваш към изхода от палатката.