Питаш се какво ли би станало, ако съединиш двата края на нишката. Дали няма да лумнат светилниците из цялата крепост? Ех че досадно ще бъде за умбраците!
Ако опиташ да свържеш краищата на нишката, прехвърли се на 177.
Ако не искаш да го сториш, избери накъде ще тръгнеш:
Към вратата зад спиралната стълба — мини на 165.
По стълбата към горното ниво — прехвърли се на 126.
Към другия край на пещерата — попадаш на 238.
20
Тук вече тунелът започва да лъкатуши, сякаш е бил изсечен в скалата от пияни миньори. На един от завоите отново ти се налага да прескочиш въже с накачени по него железарии. И веднага след това в далечината проблясва мътна светлина. За да си по-сигурен, закриваш фенера с ръка. Да, наистина откъм края на коридора долитат бледи лъчи!
Имаш ли зеленясало медно кръстче?
Да — премини на 203.
Не — продължи на 272.
21
Когато разгъваш листа, умбраците надават смаяни крясъци и застиват на място. Внезапното ти изчезване ги е изпълнило с ужас. Преди да се опомнят от изненадата, ти внимателно се промъкваш между тях и продължаваш по коридора.
Премини на 338.
22
В дъното на коридора има само една врата. Отваряш я и за миг замижаваш от ярките слънчеви лъчи. Когато привикваш към светлината, разбираш, че си попаднал на тясна каменна площадка над пропаст. Далече под тебе е източното подножие на Вълчи зъб. Ако искаш да скочиш надолу с помощта на магия ТЕЖЕСТ, мини на 172.
Ако имаш въже и решиш да се спуснеш до подножието на върха, продължи на 295.
А ако решиш да се върнеш през вратата, попадаш на 25.
23
Разгъваш листа тъкмо в мига, когато от дланите на Таркасиус излитат дълги огнени езици. Пламъците се сблъскват във въздуха… и изгасват.
Премини на 58.
24
Слизането надолу през мрака ти се струва безкрайно дълго. Имаш чувството, че вървиш с часове, а не стигаш до никъде. Само тъмнина и стъпала, стъпала, стъпала…
Обзема те безцелен гняв. Готов си да пратиш всичко по дяволите. Ако искаш да се върнеш нагоре, мини на 314.
Ако продължиш надолу, попадаш на 109.
25
Зад вратата царува пълен мрак. Имаш ли фенер?
Да — продължи на 325.
Не — попадаш на 239.
26
Господин Едолон се прибира едва късно привечер. Докато поемаш наметалото му и го закачаш на куката край вратата, той те поглежда дяволито.
— Е, момко, изпълни ли заръката ми? Пипал ли си нещо, дето не биваше да го пипаш?
Гордо поклащаш глава. Той те поглежда изпитателно и кимва, ала изглежда и малко разочарован.
— Значи си удържал на дадената дума. Сигурно не ти е било лесно — знам каква краста е любопитството. Между нас казано, няма много да ти се сърдя, ако огледаш това-онова. Само внимавай, в тази къща има и опасни неща. А като стана дума за опасности…
Без да довършва, той разперва длани над главата ти и с мощен глас изрича заклинание на някакъв странен език. Разтърсва те тръпка.
— Какво беше това?
— Една полезна магия — усмихва се старецът. — Дадох ти четири живота. Обаче не се надявай прекалено на тях — понякога могат да те спасят, понякога не… Е за тази вечер стига толкова. Бягай да почиваш. От утре започваме обучението.
Пожелаваш на господин Едолон лека нощ и се качваш в стаичката си. Ала едва си седнал на леглото, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:
— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!
Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.
Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:
— Дърт магьосник, дърт магьосник!