— Ще те опечем на шиш!
— Не, ще те дадем на Таркасиус!
— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!
С отчаяна решителност се хвърляш да помогнеш на господин Едолон… но постъпката ти е колкото храбра, толкова и безполезна. Десетки малки ръце се вкопчват в теб от всички страни, после нещо тежко те удря по главата и губиш съзнание.
Мини на 128.
27
Избери магията.
ОГЪН — мини на 209.
СЪН — прехвърли се на 103.
ДВОЙНИК — попадаш на 257.
СМЪРТ — отгърни на 315.
НЕВИДИМОСТ — прочети епизод 21.
СИЛА — отиваш на 276.
ГЛУПОСТ — мини на 152.
Ако нямаш нито една от тези магии, ще трябва да се биеш с голи ръце на 200.
28
Тръгваш на изток под грамадата на високия връх, без да се боиш от мрака. Добре познаваш пътя напред и знаеш, че този тунел е по-дълъг, но в края те чака светлина. Не обръщаш внимание и на отворите от двете страни на коридора. Какво те интересуват някогашните им обитатели?
Четвърт час по-късно забелязваш бледи лъчи в края на тунела. Огромната врата все още е отворена. Втурваш се с всички сили нататък, изскачаш на свобода и побягваш към близката горичка.
Не се изненадваш когато насреща ти излизат неколцина войници с мускети в ръце.
Премини на 119.
29
Бързо изваждаш листа, разгъваш го и преди да си преброил до три, умбраците вече лежат на площадката, потънали в непробуден сън.
Премини на 306.
30
Изпитото лице на Таркасиус се изкривява от злоба.
— Гадно хлапе! Нима си въобразяваш, че можеш да тръгнеш против моята воля? Та аз победих твоя господар! На колене, или ще те смачкам като дървеница!
И той заплашително повдига ръце. Разбираш какво означава това — след миг ще се опита да те унищожи с магия.
Премини на 51.
31
Тежката желязна броня безмилостно те тегли към дъното. Сега може да ти помогне само магия НЕПОТОПИМОСТ. Ако имаш такава магия, мини на 158.
В противен случай ще попаднеш на 219.
32
Вратата се отваря и в килията със злобно хихикане нахлуват десетина умбраци. Но ти вече си извадил магическия лист. Щом го разгъваш, умбраците се олюляват и след миг падат на пода, унесени в дълбок сън.
Чудесно! Сега е моментът да се измъкнеш. Бързо напускаш килията и залостваш вратата отвън.
Мини на 339.
33
Таркасиус лежи мъртъв и това е добре. Но подземната крепост все още си остава в ръцете на умбраците. Разбираш, че рано или късно кралската армия ще трябва да атакува през мрачните коридори, където победата — ако изобщо има победа — ще бъде заплатена със стотици жертви.
Питаш се дали не е по-добре да се върнеш назад и да потърсиш начин за запалване на кристалните светилници. Това би отнело най-голямото предимство на умбраците — способността им да се превръщат в сенки.
Ако си склонен да рискуваш отново, мини на 281.
Ако държиш час по-скоро да напуснеш тия зловещи подземия, мини на 64.
34
Господин Едолон се усмихва.
— Май малко послъгваш… Нищо, момко, не ти се сърдя. Знам каква краста е любопитството. Само внимавай, в тази къща има и опасни неща… Е, за тази вечер стига толкова. Бягай да почиваш. От утре започваме обучението.
Пожелаваш на господин Едолон лека нощ и се качваш в стаичката си. Ала едва си седнал на леглото, когато из цялата къща се разнасят оглушителни, пискливи крясъци. Побиват те ледени тръпки. Що за страховити създания са нахлули от нощния мрак? Сетне чуваш повелителния вик на стария вълшебник:
— Назад, проклети умбраци! Назад, изчадия на тъмата!
Умбраци! Най-страшните от всички подземни духове! Усещаш, че цялото ти тяло се тресе от ужас, но въпреки всичко намираш сили да излезеш и да се спуснеш надолу по стълбата.
Гледката, която заварваш долу, те приковава на място. Целият вестибюл е пълен с дребни черни създания. Движенията им са толкова бързи, че в полумрака не успяваш да ги разгледаш добре. А и формата им не е постоянна — те ту имат тела, ту се превръщат в сенки, които вихрено пълзят по стените и тавана. Сред този черен вихър господин Едолон отчаяно се бори да стигне до кабинета, но борбата е твърде неравна. Умбраците го блъскат от всички страни и крещят с тънички гласчета:
— Дърт магьосник, дърт магьосник!
— Ще те опечем на шиш!
— Не, ще те дадем на Таркасиус!
— Ще ти оскубем брадата косъм по косъм!