Вървеше много предпазливо, с изваден нож и се оглеждаше, вслушвайки се във всеки шум. Внезапно се закова на място — бе видял тъмна, полузакрита от високата трева маса, лежаща на земята пред него.
Беше мъртво тревопасно, с все още зееща от ужаса на агонията уста. Убиецът му не се виждаше никъде. Внимателно, стъпка по стъпка, Брайън се приближи до трупа и се увери, че в тревата около него няма никой. Създанието, което го е убило си бе отишло отдавна. Брайън заобиколи тялото с все още изваден нож. Гърлото беше разпрано, при това много чисто. Не би могъл да го стори по-добре със собствения си нож.
Изведнъж застина. Раната беше твърде чиста. Такава беше и раната в хълбока. Приличаше повече на изрязване, отколкото на рана. Единият от задните крака го нямаше.
Внимателно и чисто прерязан при ставата. Никакво животно не би могло да направи подобно нещо с нокти или зъби.
Освен ако не беше животно, което носи много остър нож със себе си.
Брайън вдигна очи от трупа и през сгъстяващия се мрак погледна към гората. Нямаше ли очи, които да го наблюдават от прикритието на гъсталака? Имаше ли интелигентна форма на живот на тази планета? И беше ли възможно това да са човешки очи?
Шест
Срещата с чужденеца
Беше време за размисъл, а не за действие. Брайън осъзна това още в момента, когато зърна чисто срязаната плът. С бавно движение прибра ножа в ножницата на бедрото си и после също така бавно се снижи и седна на земята. Така загледан към езерото, той не можеше да наблюдава и горичката, но я виждаше съвсем ясно с периферното си зрение. Единственото движение беше поклащането на тревата от вятъра — същият вятър, който браздеше повърхността на водата.
Разумни същества бяха убили животното, чиито труп лежеше до него. Хора или някакви други създания, бяха накълцали тялото и избягали с месото. Които и да са били, те са забелязали приближаването му и са потърсили прикритието на дърветата. Сега може би го наблюдаваха оттам. Отпусна мускулите си и се опита да установи контакт с тях, но емпатичният му усет беше безсилен пред голямото разстояние. Усещаше добре емоциите на хората близо до себе си, но чувствителността му рязко падаше с отдалечаването им. Отново се концентрира, опитвайки се да достигне нещо, някакво живо същество. Това бе всичко, което знаеше за него. Усещането беше толкова смътно, че би могло да е почти всичко — човек, или нечовек… дори слабото съзнание на животно подобно на това, което лежеше мъртво до него. Определено беше спокойно усещане. Сигурно би станало по-отчетливо, ако беше по-силно.
Брайън внезапно скочи високо във въздуха, крещейки с всичка сила. Веднага щом краката му опряха земята, се затътри около трупа, без да престава да крещи. Направи един пълен кръг и отново седна, щастливо усмихвайки се сам на себе си.
О, да, там наистина имаше нещо. И то не непозната интелигентна форма на живот или някакво влечуго. Това, което усети, беше реакция на човешко същество — и то бе доста изплашено след внезапния скок и крясъците на Брайън. Там имаше един единствен мъж, който го наблюдаваше, невидим зад прикритието на дърветата. Завладян от страх. Това бе емоцията, излъчена в отговор на внезапния звук. Той се страхуваше от Брайън.
Трябваше да влезе в контакт с него, независимо от страха му. Но как? Очите му се спряха на трупа до него. От това би могло да излезе нещо. Колкото и неапетитни да изглеждаха плътта и мазната зелена кръв на това създание, те сигурно бяха ядими за тукашните хора. Защото в гората се криеше човек и този факт беше точно толкова неоспорим, колкото и човешките му емоции. Той бе убил животното заради месото му, но поради появата на Брайън бе избягал само с единия от краката. Редно беше да му се отправи приятелски жест. Брайън сряза единствения заден крак при бедрената става и го отдели от тялото. Вдигна го и бавно го понесе към дърветата, като го държеше така, че да се вижда добре. Внимаваше да не се движи по посока на скрития наблюдател. Когато стигна до първото дърво, с един удар на ножа отсече дебел клон. След това направи разрез зад сухожилието на отрязания крак и го набучи на върха му.