— Не трябваше да правиш това. Трябваше да си останеш на сигурно място в катера.
— Защо? Той може и сам да си лети, както ти сам доказа току-що. А и две глави са по-умни от една, особено сега, когато си открил туземци. Иначе не би се забързал толкова за Евристичен Езиков Процесор, нали? Във всеки случай, стореното си е сторено. Аз съм тук, а катерът е в орбита. Така, че, какво ще правим по-нататък?
Беше права. Станалото — станало. Брайън винаги се бе опитвал да приема нещата такива, каквото са. Той посочи към гористите хълмове на края на равнината.
— Ще стоим в прикритието, докато се уверим, че никой не ни е забелязал. След това ще отидем до онези хълмове и ще потърсим глупавия и мръсен дивак, когото срещнах. Ако имаме късмет, може да срещнем и някои от приятелите му. И ако това стане, ще се опитаме да поговорим с тях посредством Процесора и да им зададем някои от въпросите, които ни измъчват.
Осем
Смъртоносна изненада
Тишината на вечерта бе нарушавана само от жуженето на насекомите и далечните крясъци на летящите влечуги. Когато се увери, че никой не ги е наблюдавал и кацането ще остане безнаказано, Брайън усети как възелът на напрежението се разхлабва. Но на мястото на изчезналото напрежение веднага се появи силно усещане за глад. Бе минало много време, откак бе ял за последен път. Изрови една от дехидрираните дажби от торбата си и с отвращение разкъса фолиото, в което бе увита.
— Не е като пържола, а? — рече Лиа, когато видя изражението му.
— С тази храна можеш да живееш вечно, ако това може да се нарече живот, разбира се. И моля те, дори не ми споменавай за пържоли.
Лиа придърпа раницата си и я отвори.
— Споменах пържола просто, защото ти нося една. — Тя невинно се усмихна на слисаното му изражение. — Прочетох рецептата в една древна готварска книга. Препоръчваха я за подсилване през зимния сезон, каквото и да означава това. — Тя заизважда съдържанието на раницата си. — Разрязваш един цял хляб през средата, слагаш вътре една голяма, гореща и сочна пържола, сипваш отгоре й по малко от всички сосове и подправки за месо, с които разполагаш и затваряш хляба, като леко го притискаш, за да поеме подправките и…
Тя му подаде сандвича, а Брайън изръмжа, докато го поемаше. Отхапа крайчеца му и задъвка с блажено изражение.
— Лиа, ти си същинско чудо! — възкликна той с пълна уста.
— Зная. Радвам се, че и ти го осъзна. Разкажи ми сега за този твой смрадлив туземец.
Брайън мълчаливо изяде около една трета от сандвича си и едва тогава проговори:
— Простодушен е като дете, но не е дете. Името му е Вжър, или нещо подобно. Когато ме видя, се ужаси, но щом ме поопозна, страхът му се изпари напълно. Стори ми се невероятно. Сякаш просто превключи. По-късно, когато се опитах да го последвам, той ужасно се разстрои. Дори заплака. Пуснах го да си върви, тъй като съм сигурен, че лесно мога да го намеря отново.
— Да не би да има умствен недъг? Някакъв аутсайдер, може би?
— Съществува подобна вероятност, но не мисля, че е така. От гледна точка на средата му, той е напълно приспособен и годен да оцелее. Успя да проследи и убие едно от тревопасните и изглеждаше много доволен да го яде сурово. Когато си тръгна, взе месото със себе си. Всъщност, засега няма никакъв смисъл да теоретизираме. Нямаме достатъчно факти, за да предвидим каквото и да било. Ще трябва да го намерим, да научим езика му и да го накараме сам да отговори на въпросите ни. — Брайън се загледа в слънцето, което вече изчезваше зад хоризонта. — Това място е подходящо за нощуване. Ще скрием екипировката в кратера, а на сутринта ще я вземем и ще тръгнем.
— Чудесно. И без това днес ми се струпаха доста вълнения. — Тя извади от раницата си спален чувал и го постла на земята. — Прекрасно е, че си свикнал на трудните условия, нямам нищо против това. Но аз имам известни предпочитания към някои по-изтънчени удоволствия, като топлото легло, например. Донесох и няколко сандвича за себе си. А също и малко вино в биоразграждащ се контейнер. Бих могла да го споделя с теб, ако не мислиш, че е твърде изтънчено за вкуса ти.
— С благодарност ще приема. Започвам наистина да вярвам, че твоята планета — Земята, наистина е люлка на човечеството.
— И по-точно на женската му част. Не познавам мъж, от когото би получил подобно отношение.
И двамата спаха добре — докато Брайън внезапно се събуди. Нещо го бе обезпокоило, но не можеше да си спомни какво. Лежеше тихо загледан в звездите. Предишната нощ бе набелязал основните съзвездия и сега можеше да се ориентира за времето по тяхното движение. Селм–2 нямаше луна, но повърхността бе окъпана от меката светлина на звездното небе. Тази система се намираше сравнително близо до центъра на галактиката и милиардите звезди проблясваха в нощта.