Какво го бе събудило? Нощта беше тиха, толкова спокойна, че чуваше равномерното дишане на Лиа. Може би бе усетил някаква емоция? Напрегна се и с мъка успя да долови нещо. Нещо на самия праг на сетивата му. Беше човек. И носеше в себе си едно единствено чувство — омраза. Сляпа ярост, омраза и желание за смърт. Не, не беше само един човек. Чувството идваше от няколко места едновременно.
Брайън тихо се извърна, сложи ръка на устата на Лиа и я събуди. Когато видя, че очите й се отварят, долепи устни до ухото й и зашепна.
— Скоро ще си имаме компания. Събери си нещата и бъди готова. — Усети как през тялото й преминават напрежение и страх. Лиа се надигна на лакти.
— Какво става?
— Още не съм съвсем сигурен. Но ги усещам… усещам хора някъде наблизо. Приближават се. Не мога да определя броя им. Но едно знам със сигурност — дошли са заради мен и сърцата им съвсем не са преизпълнени с любов. Чакай…
Той се концентрира върху емоциите на един от индивидите и се напрегна, за да го отличи от останалите. Вложи цялото си умение, което бе развивал от момента, в който бе открил, че е емпат. Опита се да влезе под кожата на другия. Да, успя да го разпознае. Брайън кимна в мрака.
— Е, поне това разбрах със сигурност. Вжър е сред тях. Сега вече със сигурност знаем, че там, зад хълмовете, той не живее сам. Предполагам, че родното му място е гъсто населено, щом е домъкнал толкова много хора да ме търсят.
— А аз си помислих, че ти е приятел — прошепна Лиа.
— И аз така си мислех. Но май нещата са се променили. Бих искал да знам защо — и имам чувството, че съвсем скоро ще разберем. — Той безшумно се изправи и разхлаби канията на големия си нож. — Остани тук, а аз ще ги позабавлявам.
— Не! — Пръстите й се впиха в ръката му. — Не можеш да отидеш сам, при това на тъмно…
— Разбира се, че мога. Моля те, вярвай ми когато ти казвам, че зная какво правя. — Брайън нежно отмести ръката й. — Ще имам нужда от достатъчно пространство около себе си, когато ги пресрещна. И не искам през цялото време да се тревожа за теб. Всичко ще бъде наред.
Той се стопи в обкръжаващия ги мрак. Снишен се затича по посока на преследвачите си. Спря едва, когато беше достатъчно далеч от скривалището на Лиа. Емоциите, които долавяше сега, бяха по-силни и ясни. В тъмнината се криеха около петнадесетина ловци. А може би и повече. Изчака, докато съзре тъмните форми на телата им — оказа се, че са около двадесет — скочи на крака и изкрещя:
— Вжър! Аз съм тук. Какво искаш?
Усети как стъписването надделя над останалите емоции, а после страхът, причинен от внезапната му поява надделя над омразата. Всички спряха — всички, освен един, чиято омраза бе обзела цялото му същество, по-силна дори и от ужаса. Този мъж продължи да върви напред, като правеше нещо.
Едно копие изникна от мрака и се заби пред краката на Брайън. Започваше да става опасно. Усещаше как и останалите се възстановяват от първоначалния шок и омразата им се завръща. Отново запристъпваха към него.
Брайън отстъпи пред решителното им настъпление и се насочи към езерото, далеч от мястото, където се намираше Лиа. Поне тя щеше да е в безопасност. За себе си не се безпокоеше — знаеше, че ще се справи, дори ако хората го нападнеха. Особено, ако всички бяха като Вжър. Най-малкото можеше да им избяга, ако не успееше да ги победи. Но защо ли правеха всичко това? Отново изкрещя, за да привлече вниманието им.
В този момент чу писъка на Лиа и едновременно с него долови безмълвния взрив на ужаса й.
Брайън се втурна към нея. На пътя му се изпречиха двама мъже, но той ги удари и двамата — забърса ги сякаш бяха насекоми, без ни най малко да забавя скоростта си. Лиа отново извика и той видя хората, които я държаха и вдигнатите им копия. Дори не помисли за ножа си, когато връхлетя върху им — юмруците му бяха не по-малко опасни оръжия.
В разредения от звездната светлина мрак се завърза безпощадна битка. Противниците му бяха толкова близо, че оръжията бяха безполезни и дори опасни за притежателя си. Брайън вдигна един от мъжете и го захвърли в най-голямата група нападатели. Разнесоха се викове на болка. Юмруците му повалиха тримата, които бяха хванали Лиа. Дръпна я зад себе си и протегна ръце, за да се предпази от яростните удари, които останалите се опитваха да му нанесат с дръжките на копията си. Ударите на юмруците му бяха по-опасни и от тези на тояга. Атакуващите се отдръпнаха и един камък го удари странично по главата.
Брайън изрева от болката причинена от още няколко улучили го камъка — тогава осъзна и присъствието на жените, които следваха въоръжените с копия бойци. Техните оръжия представляваха заоблени камъни, с които си служеха дяволски точно. Брайън сграбчи един от мъжете, за да използва тялото му като щит — но твърде късно. Два тежки удара по тила и черепа го повалиха в безсъзнание и той се стовари на земята като отсечено дърво. Последното, което запомни, бяха ужасените викове на Лиа и неспособността си да я достигне в непрогледния мрак.