Веднага щом задачата бе изпълнена, тревогата отново го обзе. Знаеше, че няма да се успокои преди катерът отново да кацне и излети с Лиа на борда. Сега единственото, което го заплашваше, бяха останалите членове на племето. От тях все още нямаше никаква следа, а и не долавяше присъствието им наблизо. Секундите бавно се заизнизваха.
Когато катерът отново кацна, все още нищо не се бе променило. Изправи се и махна:
— Хвърляй ми нещата едно по едно — извика на Лиа, когато люкът се отвори. — След това бързо слез долу.
Беше опасно, но това бе най-бързият начин да се разтовари екипировката. Той хващаше тежките контейнери един по един и ги нареждаше до себе си, а когато Лиа заслиза по стълбата, започна да ги пренася в кратера. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, Брайън даде на катера командите, които отново щяха да го изпратят в орбита. Едва след като той излетя и се убедиха, че отникъде не се задава опасност, двамата се успокоиха. Лиа се закани с юмрук на далечните хълмове.
— Ха сега се върнете, елате и опитайте да ни направите нещо! Този път ви очакват чудесни изненади! Ще бъде удоволствие за мен. Нито един от вас, миризливци, не струва колкото пръст от ръката на Брайън!
— Поласкан съм от мнението ти. — Брайън поставяше лейкопласт върху антисептичната пяна, с която бе напръскал раната си. Погледна надолу. — Като че ли гостът ни пак се свестява.
— Ще отида да взема малко храна, докато ти включваш Програматора. Опитай да разбереш дали е възможно да се завърже разговор с него.
Методът за обучение на ЕЕП беше болезнено бавен и влудяващо прецизен. В него се разчиташе на безусловното съдействие на обучавания. Това създаваше трудности, тъй като в началото от страна на пленника не можеше да има активно съдействие. Не, че той самият се държеше войнствено. Просто беше ужасѐн до смърт.
Брайън усети как състоянието на изпадналия в безсъзнание мозък започва да се променя и разбра, че мъжът отново се събужда. Първите чувства на пленника бяха тревога и болка — но това беше преди да отвори очи. След това всичко отстъпи на силен, подлудяващ страх, същият страх, който бе обзел Вжър при първата му среща с Брайън. Но този беше по-лош, защото нямаше никакви изгледи да премине. Пленникът фокусира погледа си върху Брайън и веднага се опита да побегне, скимтейки от ужас. Брайън го сграбчи за глезена, за да му попречи да избяга, но от това страхът на мъжа стана още по-силен. Той изстена, обели очи и припадна. Брайън отиде да вземе аптечката.
— Искаш ли малко храна? — попита го Лиа, когато слезе при нея в кратера.
— Не още. Засега държанието му е много далеч от всякакво съдействие. Смятам да му сложа една доза скополамин, както препоръчват инструкциите за подобни случаи.
Лекото ужилване на инжекционната струя, впръскана от капсулата, върна мъжа в съзнание. Брайън бързо прибра устройството в джоба си. Този път страхът на туземеца бе силно притъпен. Той неохотно се раздвижи, огледа се и спря подозрителния си поглед върху Брайън, който от своя страна седна на земята и зачака. Видя как туземецът поглежда изображението на Учителя и усети как засилващото се любопитство постепенно надделява над страха му. В неговите очи образът на Учителя представляваше мъж на неговата възраст. Мъж, който много добре владееше тялото си, защото успяваше да седи абсолютно неподвижно, като се изключи лекото дишане. Без симулацията на дишане компютърното изображение би се превърнало в статуя. Когато любопитството се засили още повече, Брайън изрече ключовата дума:
— Започвай.
Пленникът погледна към него с внезапен прилив на страх, а после върна поглед на изображението, което се бе раздвижило. То кимна, усмихна се и бръкна в отворената кутия до себе си, откъдето извади камък.
— Камък — ясно каза то. — Камък… камък. — С всяко изричане на думата кимваше и се усмихваше. След това протегна камъка и издаде подканващ звук. Пленникът го зяпаше мълчаливо, а умът му бе изпълнен с объркване.
С безкрайното, присъщо на машините търпение изображението повтори демонстрацията и въпроса. Нямаше положителна реакция. Третия път изображението вече не се усмихваше. Пленникът отново не отговори на жеста и лицето на Учителя внезапно погрозня, устните оголиха зъбите, веждите се намръщиха — антрополозите се бяха постарали да вложат в изражението му всички познати им от различните култури изрази на агресия и гняв. Туземецът се сви и заскимтя от страх. При следващото повторение, когато камъкът бе отново протегнат към него, той със заекване произнесе „пртр“. Изображението се усмихна, кимна и направи всички познати приятелски и окуражаващи жестове, познати на антрополозите. Процесът на обучение бе започнал.