Брайън се бе придвижил извън зрителния обсег на пленника, за да не пречи с присъствието си на урока. Загледа се в изображението, което преливаше вода в два контейнера — отново и отново, без да разлее и капка.
— И това наистина ли има ефект? — опита Лиа.
— Винаги. Компютърната програма се самопроверява. Щом научи няколко думи, ги повтаря на обекта за проверка. С обогатяването на речника процесът става по-бърз. След кратък период от време ще може да задава въпроси, отначало прости, а по-късно и все по-абстрактни. Когато старецът се измори, машината ще му даде почивка. През това време ще предаде на нас това, което е научила.
— Значи ще ни преподава, ще разговаря с нас, ще поправя произношението и граматиката ни?
— Точно така. А сега — къде е онази храна, за която толкова ми говореше? Не се налага да го наблюдавам, за да го пазя. Ако си науми нещо, емоциите му веднага ще го издадат.
Следобед пленникът вече започна да клюма от умора. Брайън му донесе малко вода в дървен съд и той шумно я изпи.
— Как се казва? — попита Брайън Учителя.
— Обектът нарича себе си Равн. Равн. Равн. Повтарям: Равн…
— Достатъчно. — Обърна се към мъжа и широко се усмихна. — Равн, добре дошъл при човешката раса.
Десет
Поемане на инициативата
— Раната зараства много добре — каза Лиа, която държеше ръката на Брайън и оглеждаше мястото на липсващия пръст. Напръска я с антисептичен крем.
— Арб’т клрм — рече Брайън.
— Ако това беше опит да кажеш „заболя ме“, ще ти кажа, че трябва или да се научиш истински да гълташ междинните звуци, или туземците никога няма да те разберат.
— Доста отблъскващ език.
— Виждам, че се обажда и лингвистичната ти изолираност, Брайън. Реално погледнато, никой език не може да бъде отблъскващ…
Брайън я прекъсна с вдигнат пръст:
— Не поглеждай сега, но Равн се опитва да се измъкне. Отдавна чакам този момент. Ще му дам малко преднина преди да го хвана. Искам да избяга и да почувства, че най-после се е отървал от нас. След това, когато го хвана, вероятно ще изпадне в отчаяние. Може би тогава, в момент, когато се чувства беззащитен, ще мога да го убедя да поговори с мен. Досега не исках да насилвам нещата. Но щом е събрал достатъчно енергия за бягство, със сигурно ще издържи на едно малко разтърсване.
— Можеш да му дадеш едно допълнително разтърсване от мен. Винаги когато ме погледне, на лицето му се появява отвращение — както когато му даде да яде готвено месо.
— Не забравяй, че структурата на неговото общество е доста особена.
— Да. Мястото на жените е някъде под дъното. Аха, ето че се измъква. Изправя се и гледа насам.
— Извърни се, сякаш не си го забелязала. Искам да има надежда, че ще успее — преди да му я отнема. Това ще създаде травматична ситуация, която е много вероятно да го накара да свали гарда си.
Равн знаеше, че Старият, Който Говори няма да го последва. Той винаги седеше на едно и също място. И, естествено, Тя беше без значение. Страхуваше се само от големия Ловец, тъй като силата му беше колкото за двамина. Въпреки това, трябваше да рискува сега, когато Ловецът не гледаше. Равн бе ял и почивал. Все още беше истински Равн и все още имаше силни крака, тъй като дълги години бе преследвал Неща от месо. Бе успявал да ги надбяга, сега щеше да надбяга и Ловеца. Ловецът беше толкова глупав, че дори не го гледаше. Старият също беше глупав и само си седеше, без да вдига тревога. Първо бавно, такъв беше начинът, той се запромъква през тревата, а сега — скок и бързо напред! Бързо, като вятъра, като Нещата от месо — сега никога нямаше да го хванат…
Лиа гледаше как старецът се отдалечава все повече и повече, бягайки през равнината.
— Не мислиш ли, че рискуваш? Старият миризливец поддържа доста добра скорост. Би било срамно да го изгубим сега. А би могло да ни докара и неприятности, ако се наложи да се биеш с приятелите му. Възможно е те да го чакат там.
— Не се тревожи. Никой не го чака, сигурен съм в това. — Брайън погледна след бягащия човек, стана и се протегна. — Спринтът е хубаво упражнение. Жалко, че не го правя често.
Лиа го погледна и разбра колко глупави бяха тревогите й. Когато Брайън се затича, тя осъзна, че никога досега не го бе виждала да се движи с пълна скорост. Беше забравила, че е световен шампион, победител в двадесет спорта — и явно това е бил един от тях.
За Равн това беше неочакван шок. Вече беше готов да запее победна песен, защото знаеше, че е изтичал толкова бързо и толкова далеч, че няма начин да бъде хванат. Когато се обърна назад и видя, че Ловецът тръгва да го преследва, той се изсмя и се затича още по-бързо, за да увеличи дистанцията. Но когато се обърна отново, забеляза, че Ловецът е преполовил разстоянието, което ги дели и продължава да се приближава. Равн зави от отчаяние и се затича с всички сили, но не успя да избяга. Дърветата бяха все още твърде далеч, а тежките стъпки зад гърба му приближаваха. Дробовете го боляха, сърцето му щеше да се пръсне… тежка ръка се стовари на рамото му, той изпищя и се строполи.