— Извинявай. Бих искал да можех да ти помогна. Но вече сме близо.
— Не достатъчно близо…
Тя разгърна вързопа от сурова гущерова кожа — животното неохотно бе послужило за вечеря на Равн само преди два дни — и след кратко ровене из съдържанието му извади манерка с вода. Отпи голяма глътка и я подаде на Брайън. Той само навлажни устни. След като тя беше пила от нея, водата бе станала табу за един Ловец. На Равн нямаше смисъл дори да я предлагат.
— Когато прибереш водата, ми подай кутията с перкусионните гранати — спокойно каза Брайън.
Лиа го погледна стреснато.
— Някакви неприятности ли?
Той бавно кимна.
— Крият се в гората. Усещам омразата им, същата като миналия път.
— Но сега не е миналия път. — Подаде му плоската кутия и кимна окуражително, когато видя как шепа от малките метални сфери се пренася в джоба му. — Не можеш да си представиш откога очаквам това.
— Не искам да ги нараняваме. Но би било добре да им вдъхнем силен страх. Ако успеем да се установим на върха на социалната им стълбица, със сигурност ще получим отговори на всичките си въпроси. Сега ще тръгнем и е добре да се движиш близо до мен, защото е почти сигурно, че ще затворят пътя ни назад. Те са добри ловци и са въоръжени, така че да не поемаме допълнителни рискове.
Дори да бе разбрал за засадата, Равн не даде никакви признаци. Просто си вървеше пред тях с предишната скорост. Пробиха си път през храстите и продължиха между високите дървета. Пред тях се откри голяма поляна. Пътеката им минаваше през нея.
— Спри тук — заповяда Брайън на местния език, когато стигнаха до средата. — Дай ми вода — заповяда на Лиа. — След това добави тихо: — Обкръжили са ни отвсякъде и са много напрегнати. Сигурен съм, че всеки момент ще атакуват. Дръж си ръката във вързопа и близо до оръжията — просто за в случай, че…
Тишината на гората бе нарушена от силен писък на птица, който отекна между дърветата. Веднага го последваха бойните викове на Ловците, които се появиха от всички страни. Равн се втурна към тях, но Брайън мигновено го настигна, стовари тежкия си юмрук върху рамото му и го просна на земята. Постави крака си на гърба му, за да не може да избяга и започна да хвърля гранатите към дърветата наоколо.
От всички страни долитаха пламъци и силни експлозии. Лиа знаеше какво ще се случи и бе запушила уши, но въпреки това падна на колене, разтреперана от разтърсващите мозъка й експлозии. Бойните викове преминаха в стонове, а нападащите бягаха или губеха съзнание. Последва тишина, сред която се извиси гневния глас на Брайън, който ги проклинаше на собствения им език.
— Вие сте мръсотия. Вие сте жени. Вие сте лайна! Вдигате копие срещу мен и аз ви убивам. Вие сте мъртво месо под крака ми — като този Равн, който е мъртво месо. — Докато говореше, премести част от тежестта си върху туземеца и той ефектно заквича. Брайън бе взел инициативата и имаше намерение да я задържи. От всички Ловци се излъчваше страх. Една от емоционалните схеми му беше по-позната от останалите.
— Вжър, ела тук! — заповяда той.
Ловецът колебливо се изправи и пристъпи напред. От носа му течеше кръв и бе замаян и онемял от експлозиите. Брайън го прикова с поглед.
— Кой съм аз? — извика той.
— Ти си Бррн…
— По-силно, не те чувам!
— БРРН.
— Кое е това парче мръсотия, върху което съм стъпил?
— Това е Равн.
— Кой съм аз тогава?
— Трябва да си… Равн над Равн! — Докато говореше очите му се разшириха и Брайън усещаше страхопочитанието, достигащо почти до обожание, което го изпълваше. Брайън посочи към ножа си, който Вжър държеше.
— Какво е това в ръката ти?
Вжър погледна към ръката си и затрепера от страх. Падна на колене и запълзя към Брайън, за да остави ножа в краката му. Той го взе и го прибра в празната кания.
— Сега ще продължим — каза и махна крака си от гърба на Равн. Титлата, която бе получил, беше от огромно значение — усещаше го по реакциите на Ловците наоколо. Откак бе приел новата си роля, агресивността и страха бяха заглъхнали.
— Все още държат оръжията си — обади се Лиа, която подозрително гледаше Ловците.
— Няма нужда да им ги отнемаме, тъй като в новата си роля аз съм вече част от културата им.
— Ами аз? Знам, знам — жена, по-малко и от нищо. Носи си вързопа и си трай. Но почакай само да се измъкнем от този мъжки шовинистичен рай, Брайън Бранд! Ах как само ще ми платиш за това…
Докато се изкачваха по хълма между дърветата, Брайън внимателно следеше емоциите на мъжете около себе си. Докато все още го приемаха, беше в безопасност. Но това можеше да се промени само за миг и то по причини, за които той не знае. Но ако този новообразуван статут в обществото им запазеше влиянието си, това щеше да е най-бързия и успешен начин да навлезе в културата им и да говори с хората. Беше опасно. Но връщане назад нямаше.