Бе тръгнал веднага, тичайки с пълна скорост, насочвайки се директно към развалината. Беше време да се направи предварителен рапорт. Лиа извади радиото и описа събитията от деня, а след това го изключи. Видя, че Брайън се е проснал до танка и лежи неподвижен. След това стана и се скри зад машината.
Не беше лесно да се чака. Въпреки, че знаеше, че туземците отдавна са си отишли, тя се вслушваше във всеки шум откъм гората, като очакваше да чуе стъпки. Небето и равнината оставаха празни. Секундите сякаш пълзяха.
И ето го отново — вече тичаше насам! Никога през живота си не беше виждала по-красива гледка от тази огромна препускаща фигура. Той прелетя през високата трева и се шмугна между дърветата — право към Лиа. Дишаше тежко, а кожата му бе покрита с пот.
— Не бях предполагал… — каза той и се облегна на дървото до нея.
— Не си предполагал какво? Кой е управлявал танка?
— Никой. Това е най-ужасното. Празен е… най-малкото откъм човешки същества. Танкът е напълно автоматичен. Управляван от роботи, тренирани да откриват и убиват хора. Ето кой води тази война, поне за едната страна.
— Механизирана армия от роботи-убийци.
Четиринадесет
Машини, които убиват
Малката червена лампичка, мигаща на гърба на холокамерата, засвети в зелено, което означаваше, че подготвителния цикъл е завършен. Брайън извади филма и го постави в проектора. Веднага щом го включи, в празното пространство между дърветата се появи разкъсана метална стена. Тя се рееше във въздуха напук на здравия разум — холографското изображение, неотличимо от оригинала.
— Това са външните снимки — Брайън натисна бутона за смяна на кадрите. — А ето какво видях, когато погледнах вътре.
Изображението изчезна, веднага заменено от следващото — интериора на разрушения танк. Обшивката бе разрушена, но уредите вътре бяха все още различими. Брайън посочи към бъркотията от кабели и разпределителни кутии.
— Това е челната част. Ще забележиш, че няма седалки или уреди за управление, които биха послужили на човек. Само кабели и интегрални схеми. Интериорът е толкова претъпкан, че сигурно е създаден специално за автоматизиран контрол. Виждаш ли тази метална тръба? Това са амунициите за безоткатното оръдие. Минава през целия интериор, право през мястото на евентуалния артилерист. Но има достатъчно пространство за модулите на компютризирано управление.
— Не разбирам. Как е възможно? — учуди се Лиа. — Мислех, че роботите са неспособни да нараняват хората. Има закони на роботиката…
— На земята, може би. Но тези закони никога не са били приложени по периферията на старата Земна Империя. Забравяш, че роботите са машини, нищо повече. Те не са хора, така че не трябва да прилагаме към тях човешки норми. Правят това, за което са програмирани — и го правят без никакви емоционални реакции. Използвани са за военни цели още от древността. Насочвали са бомби, съобщавали са за приближаващи самолети, управлявали са ракети, стреляли са с картечници — и стотици подобни неща. И с всичко се справят по-бързо и по-добре, отколкото човека. Прибави факта, че са много по-издръжливи във всички отношения и ще разбереш защо военните ги харесват. Ще откриеш, че историята на войните по време на Разпадането е пълна с информация за битки, водени почти изцяло от машини. Били са много разточителни, но поне не са причинявали смъртта на човешки същества. Хората са страдали само в случай, че някоя от страните бъде победена, или пък остане баз амуниции. Но обикновено, щом механизираната защита паднела, хората бързали да се предадат.
— Значи военните роботи не са имали нищо против да убиват хора…
— Не са имали нищо против, защото са неспособни да чувстват. Просто се подчиняват на заповедите. Този танк е бил програмиран да открива хора и да ги унищожава. Ние видяхме колко добре се справя със задачата си.
— Но него са го програмирали хора. Значи те са морално отговорни за убийствата, така ли?
— Точно така. Те са истинските престъпници, които трябва да бъдат съдени.
Лиа гледаше с нарастващо отвращение сменящите се изображения.
— Поне този робот-убиец е унищожен. Може би точно затова се води тази война. Пилотите на онези самолети се опитваха да спрат роботите.
— Опитваха се, но откъде си сигурна, че в самолетите е имало пилоти? Може и те да са били роботи.