След известно време го събуди някакво неясно безпокойство. Над него звездите светеха силно, обсипали небето от хоризонт до хоризонт. От каньона не се чуваше нищо, но долови далечен шум от реактивни двигатели, който постепенно заглъхна. Нямаше нищо общо с него. Затвори очи и когато ги отвори отново, вече се зазоряваше.
Беше изморен и премръзнал, а мускулите го боляха. Водата в манерката беше ледена и той едва устоя на изкушението да изпие повече от определените няколко глътки. Освен това беше гладен. Бе очаквал тези реакции, така че насочи вниманието си далеч от подобни слабости. Щом тръгнеше, щеше да се стопли, а с глада и жаждата можеше да се живее. Трябваше да побърза.
Когато каньонът започна да се разширява, той остана в сянката на източната стена. Това би му осигурило някаква защита, ако срещнеше някоя от машините. Дъното на каньона леко се издигна, като едновременно с това се разшири, а повърхността му стана по-твърда. Бе преминала от утъпкана земя към скала, а сега и към нещо още по-твърдо. Наведе се, за да я разгледа.
Това беше втвърдена разтопена скала. Но не заоблена и нагъната като естествените вулканични образувания, а гладка и хоризонтална. Била е разтопена от топлинни оръдия, а после изравнена.
Повърхността на долината беше изкуствена.
Слънцето се бе издигнало високо в небето и осветяваше цялата равнина, като подчертаваше изкуствено изравнената й гладка повърхност. Брайън я обиколи, внимателно оглеждайки стените от двете й страни. Те също бяха гладки и солидни, без никакви отвори, дори в дъното на долината.
Нищо. Каменните стени бяха древни и естествени. Това беше задънена улица. Един каньон, който започваше оттук и се простираше до равнината. Огромна цепнатина в каменните планини с един единствен изход.
И все пак той знаеше, че от тази долина се бе изсипала цяла механизирана армия. Беше я видял лично и по следите й бе стигнал до това място. Как можеше тук да няма нищо? Това беше невероятно.
Пристъпи към каменната стена и я докосна, а след това яростно я удари с острието на ножа си. Беше твърда. Това беше просто невъзможно. Но беше вярно.
Обърна се, за да погледне обратно към каньона и за първи път видя тъмната колона. Беше не по-висока от четири фута и се намираше на около десет ярда от задната стена. Бавно пристъпи към нея, заобиколи я, а после я докосна. Беше метална, от някаква сплав, поизносена от времето, с леко потъмняла повърхност. По нея нямаше никакви знаци и той нямаше никаква представа за евентуалните й функции. Можа да я одраска с върха на ножа си — остави светла линия по заобления й връх. Прибра оръжието си в ножницата и усети как в гърдите му се надига гняв.
— Какво е това? — изрева с всичка сила той. — Какво означава всичко това?
Думите му отекнаха в каменните стени и затихнаха. В долината отново се възцари тишина.
Шестнадесет
Тайната на черната колона
Обзет от безсилие и ярост, Брайън ритна тъмната колона. Резултатът беше само глух тътен и остра болка в крака му.
— Много впечатляващо, Брайън — каза си на глас. — Разумна реакция на интелигентен човек. По-добре ли се чувстваш? Сега, след като се отърва от гнева си и имаш болка в крака за доказателство — не е ли време да обмислиш малко този проблем? Време е. Най-напред — какво знаеш? Да започнем с точка първа — той вдигна пръст. — Механизираната армия излезе от тази долина. Няма съмнения относно това. Следите, които последвах, водят до това място. Нямаше отклонения или други пътища. Което води до заключение номер две — машините трябва да са дошли оттук, от този край на каньона, от мястото, на което в момента стоя. Стените и земята изглеждат солидни — но може и да не са. Ще бъдат проверени. Но какво ще кажеш за един подробен оглед на тази колона? Тя е изкуствена, направена е от метал и вероятността да има нещо общо с цялата работа, е сто към едно. Следователно, номер три — изследването на колоната става първо в списъка.
Нещо тормозеше мислите му. Какво? Да, какво се бе случило, когато бе ритнал колоната — освен болката в крака, нямаше ли и нещо друго? Но какво? Да, разбира се — бе прозвучала сякаш е куха, издавайки по-скоро звън, отколкото глух звук при ритника.
Брайън извади ножа си и го обърна. Хвана го за острието и почука по купола на колоната, където бе одраскал метала. Чу се глух звук. Но когато я удари по-надолу, тя силно иззвъня. Наистина беше куха!