Рефлексите му светкавично се задействаха — той се хвърли на земята, претърколи се и се изправи с готов за бой нож.
Пред него стояха трима мъже, мъже, които само преди секунди не бяха там.
Трима мъже, облечени изцяло в черно, с ботуши и тежки космически костюми. Чертите им бяха скрити зад отразяващите стъкла на шлемовете. И тримата носеха някакви метални куфарчета, но изглеждаха невъоръжени. Сигурно бяха не по-малко изненадани от него, защото се отдръпнаха пред насочения му нож. Брайън бавно се изправи, прибра ножа в ножницата му и направи една крачка към най-близкия от тях. Мъжът отстъпи и натисна някакъв бутон на китката си. Чу се силен гръм и той изчезна така внезапно, както се бе появил.
— Какво става тук, кои сте вие? — попита Брайън и пристъпи към останалите двама. Те отстъпиха и точно в този момент за трети път се чуха експлозии. Те следваха бързо една след друга и с тях се появиха най-малко още тринадесет души, облечени по същия начин. Но тези бяха въоръжени. Тежките им бластери бяха насочени към него. Брайън стоеше неподвижно, за да не ги стресне. Мъжът, който ги предвождаше, с някакви идентификационни ленти на костюма, отпусна оръжието и докосна шлема си. Лицевата част се отвори.
— Кой си ти? — попита той. — И какво правиш тук?
Седемнадесет
Убийците
Останалите също отвориха шлемовете си.
— Разбира ли ви, сержант? — попита един от тях.
— Ножа му изглежда доста внушително.
— Кажете му да го хвърли.
Брайън ги разбираше много добре — говореха на Вселенско Есперанто, междузвездния език, който всички използваха наред със своя роден. Бавно вдигна ръката си и я постави върху ножа.
— Ще го оставя на земята. Вие само внимавайте със спусъците.
Сержантът с насочен бластер внимателно проследи движението на Брайън. Когато ножът се намери на земята, той сведе дулото и пристъпи напред. Беше мрачен мъж с тесни очи, а бледата му кожа контрастираше с наболата брада.
— Не си техник на Гьонгьос — отбеляза сержантът. — Те не се обличат така. Какво правиш тук?
— Тъкмо смятах да задам същия въпрос, сержант — заяви Брайън. — Обяснете вие. Аз имам повече въпроси, отколкото вие…
— Това не ме интересува. Цялата работа не ми харесва. — Той извика през рамо: — Ефрейтор! Скочи обратно и донеси един скафандър, от най-големите. Разкажи на капитана какво сме намерили и му кажи веднага да уведоми Министерството на Войната.
Отново се чу експлозия. Брайън осъзна, че шумът се дължи на техните появи и изчезвания — движеха се толкова бързо, че изместваха въздуха или оставяха след себе си вакуум, както светкавиците. Военни звания, рапорт до Министерството на Войната — сигурно имаха нещо общо с бойните машини, които се бяха появили оттук. Може би машините се бяха материализирали точно като тях!
— Вие сте отговорни за танковете и бойните машини, нали?
Сержантът отново вдигна оръжието си.
— Не съм отговорен за нищо, освен за заповедите, които изпълнявам. Сега млъкни, поне докато ми се махнеш от главата. Ако ти се говори, ще си говориш с Разузнаването. Така всички ще бъдат доволни.
Въпреки заплахата на оръжията им, Брайън почувства радостта на успеха. Просто трябваше да има връзка между тези хора и тази въоръжена планета. Отговорът беше близо; засега трябваше овладее нетърпението си. Внимателно се загледа в техниците, пристигнали първи на мястото, които работеха над уреда, скрит в сърцевината на металната колона. Те свързаха с него кабели и датчици — като че ли тестваха различните му модули и функции. Явно беше наред, защото съвсем скоро откачиха инструментите си и върнаха металната обшивка на мястото й. Когато тя застана на мястото си, те я завъртяха, докато съвпаднат двата отвора и завиха болта, който Брайън бе свалил. Прииска му се да ги попита нещо, но си наложи да мълчи. Съвсем скоро щеше да има тази възможност. Отново чу гръм и се обърна. Ефрейторът се бе завърнал със сгънат костюм под мишница.
— Лейтенантът каза да го заведем, готов е с посрещането. Ето костюма.
Обещаното посрещане звучеше доста злокобно, но насочените дула не му даваха право за избор. Брайън навлече костюма според указанията, които му дадоха. Сержантът затръшна лицевата част на шлема му и натисна едно копче на китката му. Брайън изпита странно, неописуемо усещане за усукване и всичко се промени. Каньонът и войниците ги нямаше, а той стоеше сам на метална платформа, осветен от силни прожектори. Към него тичаха войници в униформи. Те разкопчаха костюма и го съблякоха под наблюдението на млад офицер.