Беше обещала на Брайън, че ще следва инструкциите му. И веднага го направи. Грабна пистолета и пусна един откос експлозивни заряди към гората. Когато спря да стреля, един глас каза на Есперанто:
— Ние сме приятели…
Втори откос последва първия. Тя нямаше приятели тук! Хвърли се зад каменната преграда и се загледа към дърветата. Нещо механично изкашля в гората и зад нея се чу глуха експлозия. После още една. Появиха се облаци лют дим, които се разпростряха към нея и я погълнаха. Задържа дъха си, но после все пак й се наложи да вдиша. Закашля се, седна кашляйки, а после полегна и затвори очи, все още кашляйки. Остана да лежи тихо и неподвижно, дори когато от гората излязоха мъже с маски и погледнаха надолу към тялото й.
Осемнадесет
Във военния мозък
Брайън примигна, отвори очи и погледна белия таван. Мислите му бяха мъгляви и му бе нужно известно време, за да си припомни какво се бе случило. Каньонът… не, беше стигнал до края на каньона… черната метална колона. После войниците, пленяването, разговора с човек на име Хегедус. Нещо се случи… сега си спомни, инжекцията, наркотика и после… нищо. Освен усещането, че е минал известен период от време. Погледна надолу и видя, че лежи на някакво легло, долепено до една от стените на голяма стая без прозорци. В стаята имаше маса и непретенциозна метална мебелировка — няколко кресла, покрити със същата тъкан като леглото. Движението на главата му причини леко замайване, а когато седна усети, че му се вие свят и се хвана за леглото, докато му мине. Гаденето му бързо бе заменено от гняв. Наистина не му харесваше да се отнасят с него по такъв начин. Още повече, че тайната на Селм–2 си оставаше все така неразгадана. Стана и въпреки световъртежа отиде до вратата и натисна бравата. Заключено. Вече се обръщаше, когато чу тихо жужене от някакъв механизъм, скрит във вратата. Бравата се завъртя и вратата се отвори.
Брайън отстъпи встрани и вдигна масивния си юмрук. Бяха го хванали и упоили веднъж. Сега щяха да разберат, че втория път няма да им е толкова лесно. Дължеше им нещо и много добре знаеше какво. Вратата се отвори широко и той напрегна мускули. Готово!
В стаята влезе Лиа.
Юмрукът му бавно се спусна край тялото, когато тя се обърна към него.
— Добре ли си? — попита го Лиа. — Не пожелаха да ми кажат.
— Как попадна тук? Да не си ме проследила?
— Не, седях си в скривалището. Но бях пленена от някакви войници, два дни след като ти тръгна. Приближиха се тихо и ме повикаха. Спомних си какво ме посъветва и стрелях по тях, въпреки, че не можех да ги видя. После около мен се чуха експлозии, някакви снаряди, предполагам, и се появиха димни облаци. Опитах се да избягам, но предполагам, че в пушека е имало някакъв газ. Спомням си само, че паднах и това е всичко — допреди малко, когато се събудих вече тук. Една жена влезе при мен и без да ми каже и дума, ме доведе тук. Само дето не знам къде е това тук и какво всъщност става. — В гласа й прозвучаха истерични нотки и Брайън видя как стиска ръцете си. Той пристъпи напред и ги взе в своите.
— Сега вече всичко е наред. Знам малко повече от теб, но не много. Следвах каньона до самия му край, нещо като задънена улица. Там се появиха няколко души, а после и войници, които ме хванаха, както са взели и теб и се събудих в тази стая. Не мисля, че искат да ни направят нещо лошо, прекалено много възможности имаха за това. Но кои са те и как са те намерили? Имаме нужда от отговори на някои въпроси…
— И ще ги получите — заяви Хегенус, който влизаше през отворената врата. — Д-р Морийс, бихте ли седнали? Вие също, Брайън.
— Откъде знаете името ми? — попита Лиа.
— Вашият сътрудник ни го каза. Ние имаме много напреднала технология, опиати и машини, които могат да извлекат спомените на всеки човек. Става безопасно и без странични ефекти. От Брайън научихме за вашата мисия, а също и за мястото, на което се криехте, така че дойдохме да ви вземем, за да не страдате от неудобствата на този див свят. Съжалявам, че използвахме газ, но знаехме, че сте въоръжена и ще се защитавате. Знаем също и всичко за чудесната работа, която сте свършили за Фондацията за Отношения между Културите. Ужасно съжаляваме за трудностите, с които сте се сблъскали и единственото ни желание е да ги компенсираме.
— Можете да започнете веднага като ни кажете какво става на Селм–2 — каза Брайън.
— Ще бъде удоволствие за мен. Точно затова съм тук. Седнете, моля. Има ли още нещо, което да желаете? Нещо за ядене или за пиене?
— Нищо. Освен обяснението. — Търпението на Брайън бе изчерпано и тонът му беше рязък. Лиа кимна потвърдително.