Хегенус седна срещу тях, кръстоса крака и сплете пръсти на коляното си.
— Страхувам се, че за да ви обясня точно какво се е случило, ще ми се наложи накратко да ви разкажа историята на този свят, планетата наречена Арао.
— Значи вече не сме на Селм–2? — леко стресната попита Лиа.
Хегенус поклати глава.
— Намирате се на хиляди светлинни години оттам, на планета, която обикаля около съвсем друга звезда. Арао. Историческите ни изследвания показаха, че това е една от последните планети, заселени преди Разпадането на Земната Империя. Всъщност, била е заселена от хора, търсещи спасение от войните, които по това време са се разпростирали из цялата позната галактика. Моите деди са пожелали да живеят в мир и единствения начин да постигнат това, е бил чрез героична борба, укриване, непосилна работа и огромна саможертва…
— Имате ли нещо против да продължите с по-съвременната част на историята — прекъсна го Лиа. — Всички сме видели по малко борба и саможертви.
— Разбира се! Извинете ме. Но все пак е нужна някаква база. Ще ви помоля за още малко търпение. Както споменах, след като се сдобили с два междузвездни кораба, оцелелите се насочили към космическата пустош, като курсът е бил известен на само няколко от тях. Една новооткрита планета — плодородна и далеч отвъд краищата на колонизираната галактика. Така те стигнали до Арао и всяка година ние от Опол честваме Денят на Пристигането… — Той срещна погледа на Лиа и продължи:
— Но по-малко от век след като се бяхме установили на по-плодородния от двата континента на тази планета, се случи ужасна трагедия. Върху главите ни се стовари цяла флота огромни военни кораби, разбита при някаква битка. Те правеха същото, което и ние — бягаха от последствията на Разпадането. В началото имаше конфликт, при който много хора загинаха, а разрушенията бяха ужасяващи. Но въпреки, че те имаха по-добри оръжия, ние имахме числено превъзходство. Накрая мъдростта надделя и бе установен мир, който ни спаси от взаимно унищожение. Завоевателите се съгласиха да се заселят на Гьонгьос, другия континент, от другата страна на планетата. Те се установиха на него, там са и досега.
— А ние стигаме до съвременната история. Въпреки факта, че си поделихме света и заживяхме в относителен мир, напрежението си остана. Ние, истинските заселници, усещахме, че света ни е похитен и, че някой ден онези от Гьонгьос ще ни нападнат отново и този път ще ни довършат окончателно. Признавам си липсата на симпатии към Гьонгьосянската политика, но е разбираем факта, че и те продължиха да се въоръжават срещу нас. В края на краищата, те бяха по-малко на брой и сигурно са чувствали известна вина за стореното. Във всеки случай, това е древна история и сега стигаме до днешния ден…
— Време беше — изръмжа Брайън.
— Търпение, моля. Около себе си виждате приятната планета Арао, плодородна и красива. Сред топлите морета са разположени два континента, населявани от щастливите наследници на онези две групировки. И тя наистина щеше да бъде рай, ако не бяха събитията, за които току-що ви споменах. Но вследствие на тях бюджетите на двете държави са огромни, оръжейната промишленост е водеща, а армиите представляват най-големите социални групировки. Войната и заплахата от война винаги са надделявали в мислите ни. И ние щяхме да започнем войната, която би унищожила този рай, ако не бе изобретен Делта-М Транспортера. Откриха го естествено учените на Опол, но шпионите на Гьонгьос съвсем скоро откраднаха изобретението. ДМТ беше нашето спасение, тъй като премахна заплахата от война и планетарно унищожение от нашите народи.
— Като ги прехвърли на други народи! — възкликна Брайън. — Вече усещам накъде отива всичко това.
— Колко умно от ваша страна, въпреки, че започва да става явно. ДМТ е вариант на ПБС — по-бързият от светлината хиперпространствен двигател, който задвижва всички междузвездни кораби. Корабите правят дългите си преходи чрез скокове през хиперпространството. Ние правим същото с помощта на ДМТ…
— Но не ви е необходим цял кораб. Само един приемник, и сигнална кула, към която да се насочите предавателя си. — Брайън удари дланта си с юмрук. — Тази метална колона — това е Делта-приемник. Поставен там, от вашите хора. Щом веднъж един кораб стигне до някоя планета и постави там такова нещо, вие можете да изоставите космическите пътешествия.
— Точно така. Планът ни беше великолепен. Разпратихме кораби да търсят подходяща планета и мина доста време, докато открием Селм–2, идеалното място за война. С огромни тревисти равнини за танкови операции. Единствените форми на живот бяха влечуги, които нашите машини бяха програмирани да избягват. Незаселена от хора…