— Но сте сгрешили — каза Лиа. — На планетата има хора!
— Малка грешка… — Хегенус вдигна рамене.
— Малка за вас. Но не и за нещастниците избити в безсмислената ви война. — Брайън се сети за нещо и се обърна към Лиа.
— Разрушената мина, която открихме — и която туземците смятаха за свещена. Сега вече мога да си я обясня. Когато тези военни слабоумници са пуснали бойните си машини, там сигурно е имало миньорско селище. В бързането да започнат да войната по-скоро, те изобщо не са го забелязали. И бомбандировачите им са я унищожили. Оцелелите са били принудени да се приспособят към тази подарена война — и са направили точно това. Оцелели са. В една задънена, подобна на концентрационен лагер култура, която обаче се държи. Без огън, защото той би привлякъл вниманието на роботите. Без метал, който би бил засечен. Без постоянни селища, които могат да бъдат открити и атакувани. Всяко нещо си отива на мястото. Ето какво всъщност се е случило там. — Той се обърна към Хегедус. — Ще трябва да отговаряте за доста неща.
— Осъзнаваме това — кимна Хегенус. — След претърсването на паметта ви установихме каква е същинската ситуация на Селм–2. Естествено съжаляваме за това, което сме причинили на местното население. Но не можем да върнем времето назад, станалото — станало. Но поне можем да им дадем мирно бъдеще. Вече е издадена заповед за спиране на военните действия. Войната е приключила. Самолетите са кацнали и са изключили двигателите си. Вече нищо няма да се движи, няма да се пускат бомби, няма да се стреля…
— Много мило от ваша страна — каза Лиа. — А какво ще стане с безнадеждните оцелели на планетата хора? Нима ще ги оставите в отвратителната култура без бъдеще, в която сте ги натирили?
— Естествено. Може би щяхме да направим стъпка в тяхна помощ, ако не беше присъствието на Фондацията за Отношения между Културите. Вашата организация е баснословно богата и е създадена точно за такъв тип мисии. Сигурен съм, че местното население ще извлече огромна полза от присъствието ви.
— А вие извлякохте ли полза? — попита Брайън. — Осъзнахте ли какво икономическо безумие е за вашия свят тази безкрайна война?
— Внимавайте какво говорите! — Хегенус за първи път изгуби самообладание и в думите му се прокрадна гняв. — Говорите опасни неща — сякаш сте член на Световната Партия. Увеличаване на невоенните производства, повече блага за потребителите, легални профсъюзи… чувал съм ги вече тия. Перверзна гадост. Всеки, който говори подобни глупости е враг на обществото и трябва да бъде отстранен. Световната Партия е нелегална, а членовете й се изпращат в трудови лагери. Армиите са свобода, а военната слабост — престъпление… — Той спря задъхан, а по челото му се търкулна капка пот.
— Ох, извинете — Лиа сладко се усмихна. — Изглежда сме докоснали болното ви място. Като че ли след стотици години война, хората са започнали да се уморяват от военната глупост…
— Млъкнете! — заповяда Хегедус и скочи на крака. — В момента сте със статут на военопленници. Може да сте от друг свят, но предателските приказки са наказуемо престъпление. Това, което казахте досега, ще бъде забравено. Но вече сте предупредени. Всички бъдещи забележки ще бъдат наказвани. Разбрахте ли ме?
— Разбрахме — спокойно отвърна Брайън. — За в бъдеще ще запазим мислите си за себе си. Моля приемете извиненията ни. Беше от незнание, а не от зли чувства, уверявам ви.
Лиа понечи да възрази, но осъзна какво прави Брайън и си замълча. Думите нямаше да спрат тези военизирани луди. Те всъщност живееха в истински рай на военщината и шовинизма. Размахват знамена, вярват, че правдата е на тяхна страна, засилват оръжейната индустрия, отхвърлят човешките права — и се впускат във вечна война! Генералите управляваха всичко и никога нямаше доброволно да отстъпят тази власт. Заедно със съзнанието за това, двамата разбраха и, че в момента са истински военопленници. Да се опитват да дразнят пазачите си беше равносилно на самоубийство. Думите на Брайън отекнаха в главата й.
— И тъй като прекратявате войната на Селм–2, сигурно имате намерение да я продължите някъде другаде.
Хегедус кимна, извади от джоба си кърпичка и попи потта от челото си.
— Избрахме друга планета от архивите на нашите разузнавачи. В момента между двете страни се водят конференции от най-високо ниво, на които се обсъжда пренасянето на операцията.
— Значи ние повече не ви трябваме — каза Брайън и се изправи на крака. — Предполагам, че вече можете да ни върнете на Селм–2.
Хегедус студено го изгледа и поклати глава: