— Ще си останете където сте. Случаят ви в момента се разглежда от военните власти.
Деветнадесет
Край на мисията
— Какви искове предявяват към нас военните ви власти? — попита Брайън.
Хегедус си бе възвърнал самообладанието.
— Хайде, Брайън, обясних това само преди няколко минути. Тази страна е във война. Има военно положение и военни закони. Бяхте намерен във военна зона, където си играехте с военен обект от жизненоважно значение. Благодарете се, че сме цивилизовани хора и не ви разстреляхме на място.
— А каква е причината да задържате мен? — попита Лиа. — Вашите десантчици първо ме засипаха с гранати, а после ме отвлякоха. Това постъпка на „цивилизовани хора“ ли е?
— Да, при положение, че изпълнявате шпионска мисия във военна зона. Но нека не се караме. Приемете, че ще ни погостувате за известно време. Привилегировани гости, тъй като сте първите хора от друг свят, посетили тази планета. Въпреки политическите различия, Опол и Гьонгьос имат пълно съгласие по един въпрос. Установена е абсолютна забрана върху контактите с други светове. И двете страни избягаха тук от войните на Разпадането. Другите светове от галактиката нямат какво да ни предложат.
— Войните са престанали преди повече от хиляда години — отбеляза Брайън. — Не сте ли малко параноични?
— Ни най-малко. Напълно доволни сме от това, което имаме тук. Не се нуждаем от нищо отвън. А външното влияние може да окаже натиск, да породи предателски политически движения, които биха могли да унищожат щастливия ни начин на живот. Това е като облог, в който можем само да изгубим. Така че поддържаме стриктна политика на избягване на контактите. Бихте ли ме извинили сега. Сержант!
Още преди да е доизказал думата, вратата се отвори и сержантът нахълта в стаята, тропайки с тежките си обувки. Брайън позна суровото безизразно лице. Същият човек беше начело на групата, която го плени. Хегедус пристъпи към вратата.
— Сержантът ще остане с вас докато се върна. Кажете му от какво имате нужда. Предполагам, че вече сте започнали да огладнявате.
Брайън почти не обърна внимание на излизащия Хегедус, тъй като само споменаването на думата „глад“ събуди вълчия му апетит. Струваше му се, че са минали седмици откак е ял за последен път. Струпалите се събития го бяха накарали да забрави за глада, но сега той се върна при него като настървено животно. Стомахът му високо изръмжа.
— Сержант, можете ли да ни донесете нещо за ядене?
— Да, сър. Какво бихте желали?
— Правите ли пържоли на тази планета?
— Не сме диваци — естествено, че правим. А също и бира…
— За двама, ако не ви затруднява — присъедини се Лиа. — Искам да забравя вкуса на дехидрирани протеини за колкото е възможно по-дълго.
Сержантът кимна и каза някаква заповед в микрофона на шлема си. Брайън почувства как стомашните му сокове разяждат стените около себе си. Няколкото минути до поднасянето на яденето им се сториха като часове. Влезе войник с голям поднос и го постави на масата. Двамата се нахвърлиха върху храната.
— Най-вкусната пържола в живота ми — с пълна уста изфъфли Брайън.
— Без да споменаваме и най-добрата бира — въздъхна Лиа, оставяйки запотената чаша. — Можете да организирате екскурзии за обитателите на вегетарианските планети. Да им покажете какво означава добра храна.
— Да, мадам — безизразно отговори сержантът с вперен в стената поглед.
— Защо не изпиеш една бира с нас? — предложи Брайън.
— На работа съм. — Отново безизразен глас и очи, които не се отделят от отсрещната стена.
— С какво се занимавахте преди да постъпите в армията, сержант? — попита Лиа, която бе задоволила първоначалния си глад и вече ядеше по-спокойно. Брайън я погледна с ъгълчето на окото си и леко й кимна.
— Винаги съм бил в армията.
— А останалата част от семейството ви? Също в армията — или може би на работа в заводите… — Въпросът прозвуча съвсем безобидно, но сержантът си знаеше по-добре. Той помръдна с очи колкото да погледне Лиа и отново ги върна към стената.
— По време на работа не се разговаря.
Край на разговора. Но Лиа не се отказваше лесно.
— Е, добре, няма да разговаряме. Но няма ли да ни разкажете за войната? Инспектирате ли я, или я наблюдавате по някакъв начин?
— Военна тайна, не може да се обсъжда. Но всички на Арао гледат войната. По телевизията всеки ден — по цял ден, много е популярна. Хората се обзалагат за резултатите. За всички е много вълнуващо.
— Сигурен съм, че е така — каза Брайън. Какво беше прочел в една древна книга за хляба и цирковете? — Не искам да любопитствам и знам, че ако е военна тайна няма да ми отговорите. Но и двете страни на планетата ли използват един и същ ДМТ, за достъп до Селм–2? Този, при който ме заловихте.