Сержантът му хвърли студен пронизващ поглед, докато решаваше дали да му отговори.
— Не е военна тайна. Използва се един и същи приемник. По този начин се контролира количеството на оръжията от двете страни.
— Какво тогава спира едната страна, противниковата, разбира се, да нападне из засада вашите сили в момента, в който се появят?
— Неутрална зона, сър. Знае го всеки, който гледа телевизия. Кодирани радиосигнали предотвратяват използването на всякакви оръжия в радиус от тридесет мили. Военно неутрална зона.
— Това обяснява всичко — каза Брайън. — На път към кулата срещнах танк със скъсана верига. Но иначе беше в отлично състояние. Насочи оръдията си към мен, но не стреля. Това ли е вашата неутрална зона?
— Предполагам, сър. В радиус от тридесет мили оръжията не функционират.
— Не ви ли се е приисквало тази война да свърши, така че да…
— Край на въпросите! — яростно излая сержантът. Явно беше, че разговорът е приключил. Довършиха храната в тишина. Веднага след това се върна Хегедус. Сержантът се изпъна, извърна се и излезе.
— Искрено се надявам, че храната ви е харесала…
— Достатъчно! — гласът на Брайън прозвуча като този на сержанта. — Без любезности. Просто ни кажете какво стана.
Хегедус удължи момента на мъчително очакване, като бавно прекоси стаята и седна в едно от креслата. След това кръстоса крака и оправи някаква гънка в панталона си.
— Носител съм на много добри новини. Въпреки, че ни причинихте огромни неприятности и тревоги, ние не сме злопаметни. Не вярваме в убийството на вестоносеца, донесъл лоши новини. Бе решено незабавно да бъдете върнати на Селм–2. Там ще получите цялата си екипировка и ще ви очаква кола, която ще ви отведе в равнината, където да приземите кораба си. Това ще бъде единствената работеща машина, така че няма от какво да се страхувате. Щом излезете от нея, тя също ще бъде изключена. Делта-кулата ще бъде унищожена веднага след преминаването ви. Всякакви контакти със Селм–2 ще бъдат прекратени. Завинаги.
— Оставяте ни да си отидем — просто така? — Лиа изглеждаше шокирана — това бе последното, което бе очаквала.
— Защо не? Казах вече, че сме хуманни. Вие изпълнявахте дълга си, когато ви открихме, както сега ние изпълняваме нашия. Не сте искали да ни причините вреда, нито бихте могли да го направите в бъдеще.
— Ами ако можем? Какво ще стане, ако разкажем на галактиката за вас, така че хората да дойдат тук и…
Хегедус студено се усмихна, а Брайън мрачно поклати глава в отрицателен жест.
— Няма да е лесно, или дори възможно. В тази галактика има милиони, може би милиарди звезди. Как можем да намерим тази слънчева система? Нямаме нишка, за която да се хванем — дори не сме виждали слънцето им, за да знаем от какъв тип е. Или в кой край на галактиката се намира. Нямаме късмет. С унищожението на Делта-кулата изчезва и контактът с Арао. Завинаги. Освен ако те не пожелаят да ни потърсят.
— А няма никаква вероятност това да се случи — добави Хегедус. — И това, което казахте, е абсолютно вярно. Нито искаме вашата намеса, нито никога ще я получим. Официално аз забравих вашите предателски Партийни Изявления, но лично добре помня намеренията ви. Полублаготворителната ви Фондация за Отношения между Културите не ще успее да се промъкне тук и да промени щастливия ни живот. Да разбунтува работниците и да породи безредици. На нас ни харесва този начин на живот. И вие няма да промените нищо. Да тръгваме. Колкото по-малко знаете за нас, толкова по-доволни ще бъдем. Сержант!
— Сър! — Сержантът моментално отвори вратата.
— Придружете тези двамата до залата за прехвърляне. По пътя да не разговарят с никого.
— Слушам, сър!
Придружи ги взвод от осем тежковъоръжени и напълно екипирани мъже. Влязоха в стаята с тропот и подрънкване на екипировка. С насочени оръжия те се престроиха под заповедите на сержанта. До този момент Лиа бе сдържала гнева си, но тропането, крещенето на заповеди и цялата глупава военщина й дойдоха твърде много.
— Побъркани убийци! Вие сте най-тъпите…
— Тишина! — изрева сержантът и я блъсна към вратата. Брайън инстинктивно пристъпи към него, но срещна дулото на бластера. — Подчинете се на заповедите и никой няма да ви нарани. Ходом… марш!
Не можеха да направят абсолютно нищо. Брайън държеше разтрепераната ръка на Лиа и знаеше, че причината е не страх, а гняв. Той се чувстваше по същия начин. Вбесен. Искаше му се да направи нещо — но нямаше начин да промени хода на нещата. Щяха да се върнат на Селм–2. Живи или мъртви. И безумието на тази разточителна война щеше да продължи до пълно изчерпване на планетните ресурси.