— И сега какво? — попита Брайън, след като тримата излязоха от капсулата и се озоваха във въздушния шлюз.
— Всичко зависи от вас — отговори Карвър. — Това си е ваша задача. Сега вече вие издавате заповедите.
— Къде сме?
— В орбита около Селм–2.
— Искам да я видя.
— Има пункт за наблюдение на горната палуба. Оттук. Там ще се срещнем с Командира на проекта.
Корабът беше голям и всички на него бяха заети. Минаха през машинните работилници и складовете, често отдръпвайки се от пътя на претоварените робокари. Когато стигнаха в залата за наблюдение, там все още нямаше никой. Спряха на прозрачния под и се взряха надолу в пространството. Там лежеше синята сфера на планетата, наполовина в сянка, осветена от яростния огън на звездата Селм, слънцето на този уединен свят. Брайън я погледна със свиреп поглед.
— Оттук изглежда като всяка друга планета. Какво толкова е привлякло интереса върху нея?
— Всичко започна като рутинно изследване — каквото си и беше в началото. Обикновена компютърна проверка в записите отпреди Разпадането откри списък на кораби, излетели към различни планети от някогашната Земна Империя. Повечето от тези светове бяха познати, но, естествено, имаше и няколко нови за нас. Координатите им бяха предадени на Планиз за контакт и идентификация. И тъй като наблюденията от космоса не откриха градове или някакви видими колонии на тази планета, тя остана последна в списъка за изследване. Не бяха забелязани и излъчвания в комуникационните честоти.
— Значи никакви хора или каквито и да било следи от цивилизация, освен няколкото напуснати бойни полета?
— Да, и точно това ни се стори най-интригуващо. Гробището на бойни машини, близо до което се приземиха Марсил и Хартиг, е най-голямото на планетата. Но има още много.
— Война без войници. Къде са хората? Под земята?
— Вероятно. Точно това ще трябва да откриете — след едно много предпазливо кацане. Физически планетата се оказа доста привлекателна. Белите полярни шапки, които виждате, са от лед и сняг. Има и един наистина огромен океан. Има острови и островни вериги, плюс един единствен голям континент ей там. В момента е наполовина в нощ. Теренът му е неравен и с много долини, обкръжени от планински вериги. Във вътрешността му има огромни зелени ливади и гористи хълмове. Много езера, включително онова голямо езеро в центъра — истинско вътрешно море. В момента там е изгрев и виждате отблясъците на слънцето във водата. Ще получите записи за всичко това.
— Какъв е климатът?
— Идеален. Най-малкото в равнините около голямото езеро. В планините става малко хладно, но по ниските места е топло и приятно.
— Чудесно. Първото, от което се нуждаем, е транспорт. Какво имаме на разположение?
— Ръководителят на проекта ще се погрижи за това. Предлагам ви да използвате един от спасителните катери. Това са компактни и мощни кораби, в които обаче има достатъчно място за всякаква екипировка, която може да ви потрябва. А са и много добре въоръжени. Техниците ще се погрижат да оборудват вашия с най-модерните оръжия и защитни средства, които имаме на разположение.
Брайън вдигна вежди в отговор.
— Оръжията не помогнаха кой знае колко на Хартиг.
— В такъв случай ние можем да се поучим от опита му.
— Не използвайте думата „ние“ толкова свободно — каза Лиа. — Освен ако имате намерение да ни придружите долу.
— Извинете. Ще получите въоръжението, от което се нуждаете — каквото и да е то. Всичко, което искате да носите със себе си, или да инсталирате на кораба. Изборът на екипировката е ваш.
— Дайте ми списък на наличностите — каза Брайън.
— Аз ще се погрижа за това — каза един глас зад тях. Те се обърнаха и видяха висок мъж със сива коса, който явно беше влязъл по време на разговора им. Той изпрати кратка заповед по комуникатора на колана си. — Казвам се Кларт, Ръководител на проекта. Моя отговорност е не само да ви давам съвети, но и да следя за стриктното изпълнение на заповедите ви. Ако погледнете екрана на терминала до вас, ще видите азбучен списък на всичко, което имаме в складовете си.
Списъкът беше дълъг и прецизен. Брайън и Лиа седнаха пред терминала и започнаха внимателно да го преглеждат, като докосваха на екрана категориите, които ги интересуваха. Разпечатката на списъка от необходими вещи започна да се натрупва на голям куп до тях. Брайън взе хартиената купчина и погледна към планетата под тях.
— Взех решение — каза той. — И се надявам Лиа да се съгласи с мен. Корабът ще бъде тежко брониран и оборудван с най-смъртоносните оръжия, които имаме на разположение. Ще вземем също и всяка машина или устройство, които могат да ни бъдат полезни на планетата. И тогава, когато сме вече напълно екипирани, аз ще сляза на планетата сам, без никакви машини или метални устройства. Ако се наложи — и невъоръжен. Лиа, не мислиш ли, че това е най-добрата тактика при създалите се обстоятелства?