Кратерът представляваше тъмно петно в морето от трева. Брайън се приближи предпазливо, като последните няколко метра пропълзя по корем. Когато бавно надникна от ръба, видя парче смачкан метал на дъното на дълбокия кратер. Беше едно от крилата. Не видя по него никакви знаци, дори след като скочи вътре. Металът бе още горещ и той предпазливо го заобиколи. Няколко парчета се бяха откъснали при удара и той ги обърна едно по едно с ножа си. Накрая прилежността му бе възнаградена със смачкана плочка за идентификация. Знаците по нея бяха все още видими!
Все пак имаше нещо нередно в това. Въпреки, че буквите бяха ясни, няколкото думи, отделени с цифри, бяха на абсолютно непознат за него език. Това беше загадка, кълбо, което в момента не можеше да разплете, но и не можеше да игнорира. Поколеба се дали да не откърти табелката, но бързо осъзна, че носенето на парче метал, колкото и малко да е то, би било твърде опасно. Накрая използва върха на ножа, за да издълбае копие на надписа върху манерката си. Така поне имаше някакъв запис.
Проучването го бе отдалечило от езерото, така че тръгна обратно към брега. Оттук виждаше най-малко три стада, които пасяха близо до езерото и бавно се насочи към тях. Водата в манерката му бе свършила и ставаше късно; щеше да я напълни там, където животните бяха отишли на водопой.
Част от гората се простираше навътре в полето. Сигурно служеше за прикритие на хищниците, защото по стадото, към което вървеше, премина внезапен страх. Някои от животните хукнаха към него и той остана неподвижен, докато го подминат. Дългите крака им позволяваха да развиват голяма скорост и те бързо профучаха край него, следвани от по-младите и по-бавни членове на стадото. Едно от последните беше едър мъжкар с огромни щръкнали рога. Той заплашително ги разклати по посока на Брайън и отмина, след като се увери, че не представлява заплаха. Брайън тръгна по пътеката, която бяха утъпкали, като заобикаляше купчините вонящи изпражнения.
Вървеше много предпазливо, с изваден нож и се оглеждаше, вслушвайки се във всеки шум. Внезапно се закова на място — бе видял тъмна, полузакрита от високата трева маса, лежаща на земята пред него.
Беше мъртво тревопасно, с все още зееща от ужаса на агонията уста. Убиецът му не се виждаше никъде. Внимателно, стъпка по стъпка, Брайън се приближи до трупа и се увери, че в тревата около него няма никой. Създанието, което го е убило си бе отишло отдавна. Брайън заобиколи тялото с все още изваден нож. Гърлото беше разпрано, при това много чисто. Не би могъл да го стори по-добре със собствения си нож.
Изведнъж застина. Раната беше твърде чиста. Такава беше и раната в хълбока. Приличаше повече на изрязване, отколкото на рана. Единият от задните крака го нямаше.
Внимателно и чисто прерязан при ставата. Никакво животно не би могло да направи подобно нещо с нокти или зъби.
Освен ако не беше животно, което носи много остър нож със себе си.
Брайън вдигна очи от трупа и през сгъстяващия се мрак погледна към гората. Нямаше ли очи, които да го наблюдават от прикритието на гъсталака? Имаше ли интелигентна форма на живот на тази планета? И беше ли възможно това да са човешки очи?
Шест
Срещата с чужденеца
Беше време за размисъл, а не за действие. Брайън осъзна това още в момента, когато зърна чисто срязаната плът. С бавно движение прибра ножа в ножницата на бедрото си и после също така бавно се снижи и седна на земята. Така загледан към езерото, той не можеше да наблюдава и горичката, но я виждаше съвсем ясно с периферното си зрение. Единственото движение беше поклащането на тревата от вятъра — същият вятър, който браздеше повърхността на водата.
Разумни същества бяха убили животното, чиито труп лежеше до него. Хора или някакви други създания, бяха накълцали тялото и избягали с месото. Които и да са били, те са забелязали приближаването му и са потърсили прикритието на дърветата. Сега може би го наблюдаваха оттам. Отпусна мускулите си и се опита да установи контакт с тях, но емпатичният му усет беше безсилен пред голямото разстояние. Усещаше добре емоциите на хората близо до себе си, но чувствителността му рязко падаше с отдалечаването им. Отново се концентрира, опитвайки се да достигне нещо, някакво живо същество. Това бе всичко, което знаеше за него. Усещането беше толкова смътно, че би могло да е почти всичко — човек, или нечовек… дори слабото съзнание на животно подобно на това, което лежеше мъртво до него. Определено беше спокойно усещане. Сигурно би станало по-отчетливо, ако беше по-силно.