Чувството за страх, което дойде от мъжа беше толкова силно и ясно, че Брайън установи точното място на скривалището му — зад ствола на голямо повалено дърво. Той спря и вдигна празните си ръце над главата си. Усещането за луда паника затихна, но остана страхът, който взе надмощие над любопитството, накарало човека да се крие и наблюдава цял ден. Сега от него се излъчваха смесени емоции, тъй като зад страха се долавяше и алчност. Когато Брайън направи още една крачка, страхът надделя над алчността и човекът избяга. Когато стигна до скривалището му, Брайън разбра на какво се бе дължала вътрешната му борба. Двата бута бяха останали тук. Твърде тежки за носене, бяха захвърлени в пристъпа на паника. Брайън се наведе и ги вдигна, взимайки по един във всяка от ръцете си, постави ги на широките си плещи и тръгна по следите на човека.
Скоро стана ясно, че той се е запътил към гъстата гора и хълмовете зад нея. Веднага щом се убеди, че е узнал посоката му, Брайън излезе в равнината, където можеше да се движи по-бързо и се затича покрай дърветата, за го превари. Придвижването тук беше по-лесно и въпреки тежестта на месото, той бързо задмина другия. След това отново се запромъква между дърветата, но вече пред него. В гъсталака попадна на пътека и спря. Другият се приближаваше насам, вероятно по същата пътека. Мястото беше удобно. Леко задъхан Брайън свали товара от гърба си и зачака. Усещаше приближаването на другия, а също страха и изтощението му.
Забелязаха се един друг едновременно и внезапния изблик на страх рефлекторно запрати напред ръката на ловеца. Брайън се хвърли настрани и едва мерна летящото копие. Острието се заби в ствола на дървото до него. Ловецът се сви и извади ножа си, а Брайън бавно се изправи на крака. Без да сваля очите си от другия, той се протегна, извади копието от дървото и го пусна на земята. После още по-бавно извади ножа си и го пусна до копието. От мъжа все още се излъчваше страх. Брайън изчака страха му да понамалее и заговори с тон, който се надяваше, че звучи успокоително.
— Не искам да те наранявам. Ето ножа ми. Ето и месото. Да бъдем приятели.
Другият не можеше да го разбере, но спокойният глас като че ли имаше ефект. Брайън посочи месото и оръжията, все още говорейки окуражително, а после се дръпна встрани от пътеката, но така, че другият да може да го вижда. Извървя дванадесетина ярда, спря, седна опрял гръб в едно дърво и го зачака да направи нещо. Паниката, която долавяше намаля и бе частично заместена от любопитство. Мъжът направи една предпазлива крачка, после още една и излезе на светло. Заоглеждаха се един друг с взаимно любопитство.
Ловецът беше човек, но доста мършав и нисък — стигаше едва до рамото на Брайън. Дългата му коса беше сплъстена и мазни кичури висяха пред лицето му. Беше облечен в кожи от влечуги, краката му бяха грубо увити със също такива кожи. Когато се приближи, се вгледа със страхопочитание в дрехите и ботушите на Брайън. Очите му бяха широко отворени, а челюстта — увиснала. Брайън се усмихна и заиздава окуражителни звуци, когато другият се наведе над оръжията. Опита се да не издава какво чувства, когато видя в ръцете му ножа си. Той го въртеше и му се чудеше, а когато върха на на острието поряза палеца му, го заля вълна от страх. Сложи пръста в устата си и го засмука, а жестът му изглеждаше странно детински. Когато болката и страхът попреминаха, той се наведе и използва ножа, за да си отреже голямо парче месо от единия бут. Брайън усети тръпката на успеха, когато ловецът протегна суровия къс месо към него. Той кимна, усмихна се в отговор и бавно пристъпи напред с протегната ръка. Когато се приближи, страхът отново взе връх и човекът се дръпна, изпускайки месото. Брайън веднага спря и търпеливо го изчака да се успокои. След това с бавни, внимателни крачки отиде до месото, наведе се и го вдигна. Отхапа си от него, макар и неохотно, а после се усмихна и потри корема си, издавайки звуци на задоволство.
Страхът беше почти изчезнал и ловецът също се усмихваше — първо неуверено, а после — широко, като едновременно с това потриваше корема си и издаваше същите звуци на задоволство.
Най-после бе установен контакт.
Седем
Първи контакт
Сега, след като бе установен мирен контакт, целият като че ли страх се бе изпарил от ловеца. Брайън емпатично долавяше това — въпреки, че в началото му беше трудно да го повярва. Мъжът срещу него беше на средна възраст, но реакциите му изглеждаха странно детски. Обзелия го при срещата с чужденеца страх бе надвит от появилото се любопитство. После, вместо да избяга, мъжът бе останал да наблюдава Брайън, дори през нощта. Първо алчност, после отново страх — като че ли не можеше да изпитва повече от една емоция в даден момент. Като дете. В момента той весело бъбреше, изучавайки дрехите и ботушите на Брайън, после шумно отпи от манерката, задъвка изсушените хранителни дажби и отвратен ги изплю. Всичко това бе направено с безусловно и детинско приемане на новата ситуация.