— Нищо особено, само няколко драскотини. Ти беше този, върху когото си изкараха яда. Беше отвратително и жестоко…
— Не мисли за това сега. Останахме живи и за момента това е единственото, което има значение. Разкажи ми всичко, което видя по пътя за насам.
— Не е много. Намираме се някъде сред хълмовете. На малка полянка в подножието на склон, в който струва ми се има няколко естествени пещери. Полянката е обградена с високи дървета. Когато пристигнахме, жените влязоха в една от пещерите и все още са там. А мъжете спят около нас.
— Колко са? Има ли някой буден? Или пазач?
— Мога да преброя осемнадесет… деветнадесет… двадесет са. Мисля, че това са всички. Не виждам никакъв пазач. От време навреме някой се събужда и отива до горичката, която, струва ми се, изпълнява ролята на сервизни помещения.
— Звучи добре. Никаква дисциплина, както и предполагах. Точно сега, докато спят, е моментът да се измъкнем — преди да са ни сторили нещо още по-лошо.
— Да се измъкнем ли? — Лиа протегна към него здраво вързаните си ръце. — Май са прекалили с ударите по главата. Взеха ти ножа много отдавна. А не можем да стигнем ремъците със зъби. Така, че — какво предлагаш?
— Потърпи още съвсем малко и ще видиш — спокойно каза той. Затвори очи и започна да диша бавно и дълбоко.
Трябваше да подреди мислите си, да вложи цялата си концентрация и енергия. Тези дихателни упражнения използваше и при вдигането на тежести; усилието, което му предстоеше, щеше да бъде почти същото. Тялото му се отпусна и той усети хилядите си рани и натъртвания. Но сега те не бяха важни. Концентрира се още повече и болките заглъхнаха. Добре. Сега усещаше как силата му се канализира и фокусира на едно място. Бавно отвори очи и погледна дебелите ремъци, с които бяха вързани китките му. Мускулите на раменете и ръцете му се напрегнаха.
Лиа смаяна го гледаше. Контролът над мускулите му беше толкова голям, че цялото му тяло се отпусна и дори лицето му изглеждаше спокойно и отнесено. Когато очите му се отвориха, погледът им беше някак разсеян, преди да се спре на вързаните китки. Лека тръпка мина през тялото му и Лиа видя как бицепсите му се издуват от напрежение, а мокрият и накъсан плат на ръкавите му се разпаря. Кожените ремъци поддадоха и със скриптене започнаха да се разтягат. Беше почти нечовешко. Лицето му оставаше спокойно, докато ръцете му се раздалечаваха с бавна, напомняща за движението на машина прецизност.
С тихо пращене един от ремъците се скъса. Веднага го последва друг. След малко ръцете на Брайън бяха свободни.
Веднага щом осъзна това, той се отпусна и вълна от изнемога заля тялото му. Отпусна се на земята със затворени очи и дишайки учестено заразтрива дълбоките резки на китките си, разкървавени на местата, където ремъците се бяха врязали в плътта. Това продължи кратко и съвсем скоро той дойде на себе си. Бавно надигна глава и се огледа.
— Отлично — прошепна. — Точно както ми каза — всички са заспали.
Ловко като змия допълзя до Лиа, влачейки със себе си пръта, който все още бе привързан към глезените му. Внимателно се вгледа в нейните ремъци.
— Ако се опиташ да ги разкъсаш по същия начин, китките ми ще ти останат в ръцете — каза тя, като се опитваше да не гледа кръвта, която се стичаше по пръстите му.
— Не се притеснявай, с твоите ще ми бъде много по-лесно. — Той се приведе и сключи зъбите си около ремъците от гущерова кожа. Бавно и методично започна да ги прегризва. След по-малко от минута те се скъсаха. — Отвратителен вкус! — той с отвращение изплю няколко парченца.
— Ти май си ходил на доста добър зъболекар — зад пресилената бодрост на думите й се криеше напрежение. Брайън се протегна и оправи един черен сплъстен кичур, който закриваше очите й.
— Съвсем скоро ще се измъкнем оттук — давам ти думата си. Сега просто ще полежиш тихо за известно време.
Но всъщност не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше. Беше все още ден и всеки, който погледнеше в тяхна посока, би забелязал движенията им. Всичко зависеше от следващите няколко минути. Ако успееха да стигнат до дърветата преди някой да вдигне тревога, може би щяха да се измъкнат. Пребит или не, той все още можеше да тича — и втори път нямаше да ги хванат. Раздърпа ремъците, омотани около глезените му и подпъхна показалец под най-тънкия от тях. Скъса се лесно. Разкъса и останалите — един по един. Махна парчетата и бавно седна. Похитителите им все още спяха. По същия начин разкъса и ремъците около глезените на Лиа.