— Ясно. Табу. А разбра ли каква е причината за масовото нападение в нощта, когато ни хванаха?
— Пак табу. Видели са ни в близост до катера. А както се оказа, машините са най-голямото табу.
— Това сигурно има нещо общо с бойните машини.
— Със сигурност, но засега това е всичко, което успях да изкопча от него.
— Разбра ли поне защо придава такава важност на костената огърлица?
— Мисля, че да. Доста сложно е и не успях да разбера някои от думите, но е нещо такова — всеки мъж има душа, нещо като есенция на личността му. Жените и децата нямат, както предполагам, че се досещаш. Те просто си умират и биват забравени, като животните. Но ако късче от мъжа бъде запазено от Равн, тогава този мъж бива смятан за все още жив и част от племето, а също и подчинен на заповедите на Равн. Имали са намерение да ни убият по някакъв много изтънчен начин, защото сме табу. Но той е задържал пръста ми, защото по такъв начин съм щял да му остана подчинен завинаги.
— Очарователно. Но в основата си този тип логика не се различава принципно от тази на всички останали култури, които погребват мъртъвците си. Дори е по-практична. Да запазиш един палец е много по-лесно от грижата за цял скелет.
Лиа погледна към обсипаното със звезди небе и потрепера.
— И тези хора са потомък на цивилизовани и интелигентни човешки същества. Как ли се е случило всичко това?
— Нямам представа. Поне засега.
— Каква е връзката между тези първобитни и съвременната война, която се води?
— Не зная отговора и на този въпрос. Но имам намерение да го открия. Ако Равн не знае, или се прави, че не знае, тогава все някой от останалите ще ми каже. Вероятно е също да имат артефакти, които да ни дадат някаква нишка. Всичко това води до неизбежния извод, че ще ни се наложи да се върнем в горите и да се срещнем с племето. За да разберем лично как стоят нещата. Те са на тази планета от хиляди години, може би дори отпреди Разпадането. Сигурен съм, че имат какво да ни разкажат.
— Все повтаряш „ние“, „на нас“… Да не се опитваш да намекнеш, че имаш намерение отново да рискуваш главите ни с поход до лагера им?
— Този път рискът ще бъде минимален — той посочи към сандъка с оръжия. — Ще отидем въоръжени и напълно подготвени.
Единадесет
Поход към опасността
Бавно, в индийска нишка те напредваха през равнината към далечните гористи хълмове. Водеше Равн, следван от Брайън. Лиа се тътреше доста след тях, с тежък кожен вързоп на гърба. Избърса потта от лицето си и извика:
— Ей, я спрете малко! Отдавна е време за почивка.
Когато настигна Брайън, хвърли вързопа на земята и се отпусна върху него с въздишка на облекчение.
— Пийни малко вода — рече Брайън. — И си почини.
— Колко мило от твоя страна! — гневно каза тя. — И колко щедро — да ми предложиш да пия водата, която цял ден съм носила на гърба си.
— Много добре знаеш, че нямаме друг избор. — Тонът му беше почти умоляващ. Но на нея такива не й минаваха.
— Какво искаш да кажеш с това ние, след като аз съм тази, която носи всичко. Зная, че аргументите ти са непоклатими — жените в това скапано общество вършат всичката тежка работа и се трепят като добичета. И ако вземеш да носиш нещо, целият ти престиж ще отиде по дяволите. Междувременно аз жертвам гръбначния си стълб и неминуемо ще се сдобия с двойна херния… Не ми се хили така, миризлив грубиянин!
— Извинявай. Бих искал да можех да ти помогна. Но вече сме близо.
— Не достатъчно близо…
Тя разгърна вързопа от сурова гущерова кожа — животното неохотно бе послужило за вечеря на Равн само преди два дни — и след кратко ровене из съдържанието му извади манерка с вода. Отпи голяма глътка и я подаде на Брайън. Той само навлажни устни. След като тя беше пила от нея, водата бе станала табу за един Ловец. На Равн нямаше смисъл дори да я предлагат.
— Когато прибереш водата, ми подай кутията с перкусионните гранати — спокойно каза Брайън.
Лиа го погледна стреснато.
— Някакви неприятности ли?
Той бавно кимна.
— Крият се в гората. Усещам омразата им, същата като миналия път.
— Но сега не е миналия път. — Подаде му плоската кутия и кимна окуражително, когато видя как шепа от малките метални сфери се пренася в джоба му. — Не можеш да си представиш откога очаквам това.
— Не искам да ги нараняваме. Но би било добре да им вдъхнем силен страх. Ако успеем да се установим на върха на социалната им стълбица, със сигурност ще получим отговори на всичките си въпроси. Сега ще тръгнем и е добре да се движиш близо до мен, защото е почти сигурно, че ще затворят пътя ни назад. Те са добри ловци и са въоръжени, така че да не поемаме допълнителни рискове.