— Все по-добре и по-добре. И легендата има подобно развитие. Древните хора, които почитали метала, се мислели за богове, така че истинските богове ги унищожили заедно с техния метал и металните им жилища. След това боговете им наредили да живеят като животни докато се пречистят и тогава отново щели да бъдат допуснати до чкл’т. Преведох думата като Рай и може би така е правилно. Междувременно в този свят хората трябва да страдат, подчинявайки се на табутата, които им показват как да живеят правилно — така, че един ден отново да бъдат допуснати до рая.
— Това е страхотно! — Брайън скочи и закрачи напред-назад, неспособен да овладее вълнението си. — Ти си чудесна, свършила си прекрасна работа. Всичко, което каза, се връзва — ако тези хора са това, което изглежда, че са. Оцелели от глобален апокалипсис. Те са били нападнати, или са предизвикали война, която ги е прогонила от градовете им. Станали са свидетели на унищожението на своите армии и бойни машини. А сега обвиняват боговете за това унищожение. Много по-лесно, отколкото да се признаеш за победен.
— Чудесна теория, професоре. — Лиа пресуши чашата си и млясна. Сипа си още една. — Има само един недостатък. Къде са сега тържествуващите армии на завоевателите? Всичко, което видяхме досега, показва, че войната все още продължава.
— Да — навъсено рече Брайън и седна. — Не помислих за това. Така че сега знаем съвсем малко повече, отколкото в началото.
— Не се отчайвай. Знаем много. Най-малкото — аз проверих теорията ни за подземен град, но въпросите ми бяха посрещнати с недоумение. Дори цивилизацията на този свят да се крие под земята, нашите туземци не знаят нищо за това.
— Тоест, знаят точно колкото нас. Започвам да си мисля, че сме стигнали до задънена улица.
— Ти може и да си Равн над Равн, заедно с твоите ловци, бойци и прочие бабаити. — Тя леко хлъцна и усмихнато сложи ръка на устните си. — Ние момичетата проведохме доста по-съдържателен разговор, както се полага на по-привлекателния и по-интелигентен пол. Както вече казах, всичко метално е табу, а машините направени от метал са най-голямото табу — ние сами се убедихме в това от начина, по който подходиха към нас след като ни видяха близо до катера. И, следователно, не е ли логично, че най-забраненото от табуто място е това, от което идват машините? Разбираш ли ме?
— Естествено. Наистина ли имаш нужда от още водка?
— Млъквай. И не би ли било чудесно, ако знаехме откъде идват машините?
— Разбира се, но…
— Без „но“-та. Видиш ли, аз като че ли знам. Казаха ми как да открия мястото. Така, че ни остава да отидем там — и загадката ще бъде разрешена.
Тя се наслади на изражението му — на увисналата челюст и втренчения поглед. После затвори очи и тихичко заспа.
Дванадесет
Откритие!
Брайън изпита почти непреодолимо желание да разтърси Лиа и да я събуди, да изтръгне от нея някакво обяснение за думите, които току-що бе изрекла. Въздържа се. За нея този ден беше дълъг и изтощителен, а тя не бе яла почти нищо. Отиде да прибере водката и видя, че е изпила съвсем малко. Умората, а не напитката, я беше повалила така внезапно. Въпреки, че нощта беше топла, той както винаги я зави със спалния чувал.
Какво би могла да има предвид — мястото, откъдето идват машините? Сигурно е говорила за бойните машини, защото откак бяха на тази планета, не бяха видели нито една „мирна“ машина. Но нима бе възможно да цялото въоръжение да идва от едно единствено място? А не от различни източници за двете воюващи страни? Не, това беше невъзможно. Ако съществуваше място, от което наистина идват машини, то би трябвало да принадлежи само на едната страна. И дори това звучеше налудничаво. Възможно ли беше всичките бойни машини на едната или другата от воюващите страни, да възникват от едно определено място? Би било възможно, ако идваха от подземни заводи. А това със сигурност даваше предимство на теорията за подземна цивилизация.
Може би съществуваше не една, а две въоръжени групировки, които си седяха на сигурно под земята и изпращаха армиите си на повърхността, за да се бият. Но какво обяснение можеше да има за такива действия? Той разтърси глава. Беше изморен и не можеше да търси отговорите на нито един от тези въпроси. И въпреки това, трябваше да има отговори — машините и войната бяха достатъчно реални.
Брайън стана и огледа първобитното селище. Със залеза на слънцето всякакво движение бе изчезнало. Жените бяха в пещерата, а Ловците се подготвяха за сън на обичайните си места пред пещерата. Погледна към Равн, който седеше отделно от останалите и неспирно прехвърляше костената огърлица в ръцете си. Като че ли моментът беше подходящ за разговор. В същото време можеше да наблюдава Лиа, за да е сигурен, че никой не я безпокои. Равн със сигурност знаеше нещо за тайнственото място, от което идват машините. Над селището се установи атмосфера на доволство и спокойствие — сега всеки, който би представлявал опасност за Лиа, би излъчвал страх или омраза и би бил лесно забележим. Брайън отново я погледна — все още спеше дълбоко. После закрачи между налягалите тела, които го отделяха от Равн.