Лиа кимна.
— Много вероятно. Ако спреш да мислиш за това, което все още се случва на планетата. Но какво всъщност е представлявало мястото преди? Твърде малко е за град, а сградите от своя страна са твърде големи.
— Машините отдавна са изчезнали, но аз имам чувството, че това може да е било някаква мина. Онези хълмове отсреща са твърде равномерни, за да имат естествен произход. Тук вероятно са се помещавали жилищните и административни помещения, а големите сгради сигурно са служели за складове. Всички са унищожени от бомбандировки. А хората — избити…
— Не! Не всички. Няма ли голяма вероятност нашите туземци да са наследници на тези хора? Малкото оцелели? Иначе защо ще наричат една изоставена мина Свещено Място?
— Възможно е, но няма начин да разберем със сигурност. Може просто да са открили тези руини и без да знаят нищо за тях да ги обожествяват заради внушителните им размери. Вероятно Равн може да ни каже.
— Съмнявам се. И не мислиш ли, че е време да се върнем и да проверим дали се е свестил?
— Да, тук вече огледахме. Ако го заварим в безсъзнание, не е необходимо да му показваме, че сме идвали. Все още имаме нужда от съдействието му.
Равн ги посрещна буден и със свиреп поглед. Категорично отказа да продължи преди да се е стъмнило. Обзелата го омраза показваше, че знае къде са били — но беше безсилен да направи каквото и да било. Остана неподвижно седнал, докато се смрачи. После стана и без да каже дума, се запъти към равнината. Можеха само да го последват. Мина половината нощ, докато заобиколят Свещеното Място и отново се върнат към хълмовете. Поспаха няколко часа и призори отново тръгнаха.
Рано на четвъртия ден спряха до един поток, за да напълнят манерките си. Брайън се вкамени с полупълна манерка в ръка и погледна нагоре. Лиа забеляза движението и понечи да каже нещо, но той й махна да мълчи.
— Чакай малко. Не се оглеждай и не привличай вниманието върху себе си. Вече не сме сами. Някъде пред нас има хора, предполагам, че са зад онези дървета, над склона.
— Приятелски настроени ли са?
— На тази планета? Нищо подобно. Мога да си представя само една причина да се крият край пътя ни. Това е засада, приготвена специално за нас.
— Какво ще правим?
— Нищо, освен че ще ги почакаме да се покажат и да разкрият намеренията си. Ако ще имаме неприятности, по-добре е да ги посрещнем на открито, където можем да се защитаваме по-добре…
Изведнъж Брайън я бутна и тя видя как откъм дърветата полетя нещо тъмно. Беше дълго копие, което се заби в земята пред тях, почти пред краката на Равн. Той изквича от страх.
— Е, струва ми се, че разкрихме намеренията им. — Лиа посочи към фигурите, които заизлизаха иззад дърветата. — Изглеждат съвсем като хората на Равн, а ние знаем какво представляват те. Знам, че не се нуждаеш от съветите ми, но не би ли искал да извършиш някакво насилие преди да са се приближили? — Опита се думите й да прозвучат игриво, но не успя да скрие напрежението в гласа си. Гледката на бавно приближаващите, въоръжени с копия мъже я ужасяваше. Откак бяха кацнали на тази планета, навсякъде се сблъскваха с насилие.
— Застани зад това дърво, тук не могат да те достигнат — каза Брайън и се наведе, за да вземе контейнера с перкусионни гранати. Нападащите вече бяха близо, на върха на склона и бавно настъпваха, като размахваха копия и крещяха обиди. Брайън си приготви една граната и зачака да се приближат още. За момент като че ли се установи някакво равновесие. Точно тогава Равн се разкрещя:
— Аз съм Равн! Идвам да ви помогна!
Той скочи в плиткия поток и с крясъци го прецапа. Брайън понечи да го подгони, но се върна. Беше твърде късно, за да го спре. Равн се втурна по склона, махайки с ръце.
— Двама са, крият се там, зад мен — убийте ги, аз ще помогна! Те пипаха метал, имат машини! Видях ги. Трябва да се убият!
Думите му накараха копиеносците отново да пристъпят напред, а гласовете им се извисиха. Видяха огърлицата и гривната му, разбраха, че е Равн и щяха да се подчинят…
Изведнъж откъм хълма се появиха дим и пламъци и между дърветата засвистяха шрапнели. Равн бе подхвърлен във въздуха и, вече мъртъв, се строполи настрана. Чу се оглушителна експлозия. В последвалата тишина отекна воят на оттеглящите се ловци. Когато Брайън се хвърли на земята, поваляйки и Лиа със себе си, втора експлозия събори няколко дървета и изпочупи клоните в гората над тях. Този път той дочу отекващ гръм в равнината зад тях и погледна нататък. Видя брониран танк, застанал до потока. Дългото му оръдие, сочещо в тяхна посока, изчезна в облак от дим и пламъци. Третият снаряд попадна още по-високо в гората — там, където се бяха скрили ловците.