Нещо тормозеше мислите му. Какво? Да, какво се бе случило, когато бе ритнал колоната — освен болката в крака, нямаше ли и нещо друго? Но какво? Да, разбира се — бе прозвучала сякаш е куха, издавайки по-скоро звън, отколкото глух звук при ритника.
Брайън извади ножа си и го обърна. Хвана го за острието и почука по купола на колоната, където бе одраскал метала. Чу се глух звук. Но когато я удари по-надолу, тя силно иззвъня. Наистина беше куха!
Което веднага повдигна втори въпрос: дали това не беше куха обвивка, под която се криеше нещо? Твърде възможно. Трябва да потърси начин да я отвори и да проникне вътре.
Прокара пръсти надолу по стената й — беше съвсем гладка. Коленичи, за да изследва долната част, а после легна, за да огледа основата. Не беше ли това около основата цепнатина? Натисна с върха на острието и то влезе под метала! Наистина имаше цепнатина — обкръжаваща цялата основа. Въпреки, че колоната беше като че ли вкопана в каменната повърхност, изглежда имаше някаква външна обвивка, която лежеше върху скалата. Докато се изправяше, нещо привлече погледа му, някакъв сребрист проблясък, на около фут от земята.
Драскотина в метала.
Внимателното изследване разкри, че драскотината е причинена от нещо, което е било поставено в отвор с дължина около два сантиметра — отвор около който бе отбелязан кръг.
— Глава на винт! Изглежда точно като голям винт! А винтовете са направени, за да бъдат развивани.
Единствения инструмент, с който разполагаше, беше ножът му — той трябваше да свърши работа. Пъхна острия му връх в каналчето и натисна дръжката надолу. Нищо не се случи. Натисна по-силно. Почувства как мускулите му се издуват от напрежение, а острието на ножа се огъва. Можеше да се счупи. Нямаше значение. Още по силно…
Със силно скърцане кръглото парче метал се завъртя почти на сантиметър. Прекара пръсти по колоната и усети, че леко се е подало навън — ръбът му вече не прилепваше към повърхността. Веднъж задвижено, то се завъртя по-леко. Отново и отново — докато главата стана ясно видима и Брайън видя блестящата резба зад нея. Сега вече можеше да върти с пръсти. Накрая го извади, пусна го на земята и погледна в дупката. Не видя нищо, освен мрак. Но винтът трябва да е имал някаква функция. Дали е прикрепял нещо на мястото му? И какво?
Вдигна ножа, за да го пъхне в отвора, но се замисли. Би било много по-мъдро да си размърда мозъка, вместо да опитва слепешката. Каква е била функцията на тази запушалка? Дали е запушвала отвор, под който има някакви уреди за управление? Възможно, но доста съмнително. Може би задържаше външната тръба на мястото й? Това изглеждаше много по-вероятно.
Наведе се, натисна с острието на ножа в основата на металната колона и успя да го подпъхне малко. После дръпна нагоре. Движеше се!
С няколко тласъка Брайън успя да пъхне острието докъдето беше възможно — около сантиметър навътре. Освободената от болта тръба сега би трябвало се движи нагоре-надолу. Остави ножа на мястото му и клекна, за да обгърне с ръце широката около фут колона. И така, притискайки я с всички сили към себе си, той бавно заизправя краката си.
Нещо помръдна. Металната тръба се бе вдигнала малко над земята. Брайън погледна отдолу и видя, че е на около сантиметър от скалната повърхност, очевидно задържана така от нещо отвътре. С внимателни и точни движения, така че да не я събори, той премести хватката си по-надолу и отново повдигна.
Издигаше се бавно, сантиметър по сантиметър — докато успя да я вдигне на около фут от земята. Вътре проблесна лъскав метал.
Малко по малко той я повдигна достатъчно, за да може да подпъхне пръстите си под долния й край. Щом я хвана достатъчно здраво, Брайън сви крака, до почти клекнало положение, пое си дъх и внимателно се изправи. Металната тръба се вдигна нагоре, а после внезапно се наклони и падна, освободена от колоната.
Брайън отскочи назад и дишайки тежко, се вгледа в това, което се бе открило под нея.