През нощта вика на някакво животно отекна в гората и стресна Лиа, която се събуди и сграбчи пистолета. И преди беше чувала подобни крясъци през нощта, но те не я тревожеха. Защото Брайън беше с нея. Тихото му присъствие й бе давало възможността отново да заспи, знаейки, че по всяко време може да разчита на защитата му. Само че сега той не беше с нея. След това заспа трудно и се буди няколко пъти, заслушана в звуците, долитащи от мрака. Нощта й бе станала неспокойна и не успя да се отпусне и отпочине до сутринта.
През следващия ден Лиа прекара времето си, поправяйки и допълвайки рапорта. Компютърът от кораба й го пускаше, а тя го допълваше и модифицираше на места. Опита се да не мисли за Брайън, който вървеше сам през тесния каньон. Опита се да прогони мисълта за това какво би се случило, ако срещнеше някой от танковете.
Втората нощ мина не по-добре от първата и на зазоряване Лиа се чувстваше съсипана от умора. Изми се в потока, а след това използва гребена, за да пооправи косата си. Сухите дажби бяха както винаги безвкусни и докато ги мокреше във водата, забеляза някакво движение между дърветата. Там имаше нещо!
Беше обещала на Брайън, че ще следва инструкциите му. И веднага го направи. Грабна пистолета и пусна един откос експлозивни заряди към гората. Когато спря да стреля, един глас каза на Есперанто:
— Ние сме приятели…
Втори откос последва първия. Тя нямаше приятели тук! Хвърли се зад каменната преграда и се загледа към дърветата. Нещо механично изкашля в гората и зад нея се чу глуха експлозия. После още една. Появиха се облаци лют дим, които се разпростряха към нея и я погълнаха. Задържа дъха си, но после все пак й се наложи да вдиша. Закашля се, седна кашляйки, а после полегна и затвори очи, все още кашляйки. Остана да лежи тихо и неподвижно, дори когато от гората излязоха мъже с маски и погледнаха надолу към тялото й.
Осемнадесет
Във военния мозък
Брайън примигна, отвори очи и погледна белия таван. Мислите му бяха мъгляви и му бе нужно известно време, за да си припомни какво се бе случило. Каньонът… не, беше стигнал до края на каньона… черната метална колона. После войниците, пленяването, разговора с човек на име Хегедус. Нещо се случи… сега си спомни, инжекцията, наркотика и после… нищо. Освен усещането, че е минал известен период от време. Погледна надолу и видя, че лежи на някакво легло, долепено до една от стените на голяма стая без прозорци. В стаята имаше маса и непретенциозна метална мебелировка — няколко кресла, покрити със същата тъкан като леглото. Движението на главата му причини леко замайване, а когато седна усети, че му се вие свят и се хвана за леглото, докато му мине. Гаденето му бързо бе заменено от гняв. Наистина не му харесваше да се отнасят с него по такъв начин. Още повече, че тайната на Селм–2 си оставаше все така неразгадана. Стана и въпреки световъртежа отиде до вратата и натисна бравата. Заключено. Вече се обръщаше, когато чу тихо жужене от някакъв механизъм, скрит във вратата. Бравата се завъртя и вратата се отвори.
Брайън отстъпи встрани и вдигна масивния си юмрук. Бяха го хванали и упоили веднъж. Сега щяха да разберат, че втория път няма да им е толкова лесно. Дължеше им нещо и много добре знаеше какво. Вратата се отвори широко и той напрегна мускули. Готово!
В стаята влезе Лиа.
Юмрукът му бавно се спусна край тялото, когато тя се обърна към него.
— Добре ли си? — попита го Лиа. — Не пожелаха да ми кажат.
— Как попадна тук? Да не си ме проследила?
— Не, седях си в скривалището. Но бях пленена от някакви войници, два дни след като ти тръгна. Приближиха се тихо и ме повикаха. Спомних си какво ме посъветва и стрелях по тях, въпреки, че не можех да ги видя. После около мен се чуха експлозии, някакви снаряди, предполагам, и се появиха димни облаци. Опитах се да избягам, но предполагам, че в пушека е имало някакъв газ. Спомням си само, че паднах и това е всичко — допреди малко, когато се събудих вече тук. Една жена влезе при мен и без да ми каже и дума, ме доведе тук. Само дето не знам къде е това тук и какво всъщност става. — В гласа й прозвучаха истерични нотки и Брайън видя как стиска ръцете си. Той пристъпи напред и ги взе в своите.
— Сега вече всичко е наред. Знам малко повече от теб, но не много. Следвах каньона до самия му край, нещо като задънена улица. Там се появиха няколко души, а после и войници, които ме хванаха, както са взели и теб и се събудих в тази стая. Не мисля, че искат да ни направят нещо лошо, прекалено много възможности имаха за това. Но кои са те и как са те намерили? Имаме нужда от отговори на някои въпроси…