— И ще ги получите — заяви Хегенус, който влизаше през отворената врата. — Д-р Морийс, бихте ли седнали? Вие също, Брайън.
— Откъде знаете името ми? — попита Лиа.
— Вашият сътрудник ни го каза. Ние имаме много напреднала технология, опиати и машини, които могат да извлекат спомените на всеки човек. Става безопасно и без странични ефекти. От Брайън научихме за вашата мисия, а също и за мястото, на което се криехте, така че дойдохме да ви вземем, за да не страдате от неудобствата на този див свят. Съжалявам, че използвахме газ, но знаехме, че сте въоръжена и ще се защитавате. Знаем също и всичко за чудесната работа, която сте свършили за Фондацията за Отношения между Културите. Ужасно съжаляваме за трудностите, с които сте се сблъскали и единственото ни желание е да ги компенсираме.
— Можете да започнете веднага като ни кажете какво става на Селм–2 — каза Брайън.
— Ще бъде удоволствие за мен. Точно затова съм тук. Седнете, моля. Има ли още нещо, което да желаете? Нещо за ядене или за пиене?
— Нищо. Освен обяснението. — Търпението на Брайън бе изчерпано и тонът му беше рязък. Лиа кимна потвърдително.
Хегенус седна срещу тях, кръстоса крака и сплете пръсти на коляното си.
— Страхувам се, че за да ви обясня точно какво се е случило, ще ми се наложи накратко да ви разкажа историята на този свят, планетата наречена Арао.
— Значи вече не сме на Селм–2? — леко стресната попита Лиа.
Хегенус поклати глава.
— Намирате се на хиляди светлинни години оттам, на планета, която обикаля около съвсем друга звезда. Арао. Историческите ни изследвания показаха, че това е една от последните планети, заселени преди Разпадането на Земната Империя. Всъщност, била е заселена от хора, търсещи спасение от войните, които по това време са се разпростирали из цялата позната галактика. Моите деди са пожелали да живеят в мир и единствения начин да постигнат това, е бил чрез героична борба, укриване, непосилна работа и огромна саможертва…
— Имате ли нещо против да продължите с по-съвременната част на историята — прекъсна го Лиа. — Всички сме видели по малко борба и саможертви.
— Разбира се! Извинете ме. Но все пак е нужна някаква база. Ще ви помоля за още малко търпение. Както споменах, след като се сдобили с два междузвездни кораба, оцелелите се насочили към космическата пустош, като курсът е бил известен на само няколко от тях. Една новооткрита планета — плодородна и далеч отвъд краищата на колонизираната галактика. Така те стигнали до Арао и всяка година ние от Опол честваме Денят на Пристигането… — Той срещна погледа на Лиа и продължи:
— Но по-малко от век след като се бяхме установили на по-плодородния от двата континента на тази планета, се случи ужасна трагедия. Върху главите ни се стовари цяла флота огромни военни кораби, разбита при някаква битка. Те правеха същото, което и ние — бягаха от последствията на Разпадането. В началото имаше конфликт, при който много хора загинаха, а разрушенията бяха ужасяващи. Но въпреки, че те имаха по-добри оръжия, ние имахме числено превъзходство. Накрая мъдростта надделя и бе установен мир, който ни спаси от взаимно унищожение. Завоевателите се съгласиха да се заселят на Гьонгьос, другия континент, от другата страна на планетата. Те се установиха на него, там са и досега.
— А ние стигаме до съвременната история. Въпреки факта, че си поделихме света и заживяхме в относителен мир, напрежението си остана. Ние, истинските заселници, усещахме, че света ни е похитен и, че някой ден онези от Гьонгьос ще ни нападнат отново и този път ще ни довършат окончателно. Признавам си липсата на симпатии към Гьонгьосянската политика, но е разбираем факта, че и те продължиха да се въоръжават срещу нас. В края на краищата, те бяха по-малко на брой и сигурно са чувствали известна вина за стореното. Във всеки случай, това е древна история и сега стигаме до днешния ден…
— Време беше — изръмжа Брайън.
— Търпение, моля. Около себе си виждате приятната планета Арао, плодородна и красива. Сред топлите морета са разположени два континента, населявани от щастливите наследници на онези две групировки. И тя наистина щеше да бъде рай, ако не бяха събитията, за които току-що ви споменах. Но вследствие на тях бюджетите на двете държави са огромни, оръжейната промишленост е водеща, а армиите представляват най-големите социални групировки. Войната и заплахата от война винаги са надделявали в мислите ни. И ние щяхме да започнем войната, която би унищожила този рай, ако не бе изобретен Делта-М Транспортера. Откриха го естествено учените на Опол, но шпионите на Гьонгьос съвсем скоро откраднаха изобретението. ДМТ беше нашето спасение, тъй като премахна заплахата от война и планетарно унищожение от нашите народи.