— Като ги прехвърли на други народи! — възкликна Брайън. — Вече усещам накъде отива всичко това.
— Колко умно от ваша страна, въпреки, че започва да става явно. ДМТ е вариант на ПБС — по-бързият от светлината хиперпространствен двигател, който задвижва всички междузвездни кораби. Корабите правят дългите си преходи чрез скокове през хиперпространството. Ние правим същото с помощта на ДМТ…
— Но не ви е необходим цял кораб. Само един приемник, и сигнална кула, към която да се насочите предавателя си. — Брайън удари дланта си с юмрук. — Тази метална колона — това е Делта-приемник. Поставен там, от вашите хора. Щом веднъж един кораб стигне до някоя планета и постави там такова нещо, вие можете да изоставите космическите пътешествия.
— Точно така. Планът ни беше великолепен. Разпратихме кораби да търсят подходяща планета и мина доста време, докато открием Селм–2, идеалното място за война. С огромни тревисти равнини за танкови операции. Единствените форми на живот бяха влечуги, които нашите машини бяха програмирани да избягват. Незаселена от хора…
— Но сте сгрешили — каза Лиа. — На планетата има хора!
— Малка грешка… — Хегенус вдигна рамене.
— Малка за вас. Но не и за нещастниците избити в безсмислената ви война. — Брайън се сети за нещо и се обърна към Лиа.
— Разрушената мина, която открихме — и която туземците смятаха за свещена. Сега вече мога да си я обясня. Когато тези военни слабоумници са пуснали бойните си машини, там сигурно е имало миньорско селище. В бързането да започнат да войната по-скоро, те изобщо не са го забелязали. И бомбандировачите им са я унищожили. Оцелелите са били принудени да се приспособят към тази подарена война — и са направили точно това. Оцелели са. В една задънена, подобна на концентрационен лагер култура, която обаче се държи. Без огън, защото той би привлякъл вниманието на роботите. Без метал, който би бил засечен. Без постоянни селища, които могат да бъдат открити и атакувани. Всяко нещо си отива на мястото. Ето какво всъщност се е случило там. — Той се обърна към Хегедус. — Ще трябва да отговаряте за доста неща.
— Осъзнаваме това — кимна Хегенус. — След претърсването на паметта ви установихме каква е същинската ситуация на Селм–2. Естествено съжаляваме за това, което сме причинили на местното население. Но не можем да върнем времето назад, станалото — станало. Но поне можем да им дадем мирно бъдеще. Вече е издадена заповед за спиране на военните действия. Войната е приключила. Самолетите са кацнали и са изключили двигателите си. Вече нищо няма да се движи, няма да се пускат бомби, няма да се стреля…
— Много мило от ваша страна — каза Лиа. — А какво ще стане с безнадеждните оцелели на планетата хора? Нима ще ги оставите в отвратителната култура без бъдеще, в която сте ги натирили?
— Естествено. Може би щяхме да направим стъпка в тяхна помощ, ако не беше присъствието на Фондацията за Отношения между Културите. Вашата организация е баснословно богата и е създадена точно за такъв тип мисии. Сигурен съм, че местното население ще извлече огромна полза от присъствието ви.
— А вие извлякохте ли полза? — попита Брайън. — Осъзнахте ли какво икономическо безумие е за вашия свят тази безкрайна война?
— Внимавайте какво говорите! — Хегенус за първи път изгуби самообладание и в думите му се прокрадна гняв. — Говорите опасни неща — сякаш сте член на Световната Партия. Увеличаване на невоенните производства, повече блага за потребителите, легални профсъюзи… чувал съм ги вече тия. Перверзна гадост. Всеки, който говори подобни глупости е враг на обществото и трябва да бъде отстранен. Световната Партия е нелегална, а членовете й се изпращат в трудови лагери. Армиите са свобода, а военната слабост — престъпление… — Той спря задъхан, а по челото му се търкулна капка пот.
— Ох, извинете — Лиа сладко се усмихна. — Изглежда сме докоснали болното ви място. Като че ли след стотици години война, хората са започнали да се уморяват от военната глупост…