Сержантът кимна и каза някаква заповед в микрофона на шлема си. Брайън почувства как стомашните му сокове разяждат стените около себе си. Няколкото минути до поднасянето на яденето им се сториха като часове. Влезе войник с голям поднос и го постави на масата. Двамата се нахвърлиха върху храната.
— Най-вкусната пържола в живота ми — с пълна уста изфъфли Брайън.
— Без да споменаваме и най-добрата бира — въздъхна Лиа, оставяйки запотената чаша. — Можете да организирате екскурзии за обитателите на вегетарианските планети. Да им покажете какво означава добра храна.
— Да, мадам — безизразно отговори сержантът с вперен в стената поглед.
— Защо не изпиеш една бира с нас? — предложи Брайън.
— На работа съм. — Отново безизразен глас и очи, които не се отделят от отсрещната стена.
— С какво се занимавахте преди да постъпите в армията, сержант? — попита Лиа, която бе задоволила първоначалния си глад и вече ядеше по-спокойно. Брайън я погледна с ъгълчето на окото си и леко й кимна.
— Винаги съм бил в армията.
— А останалата част от семейството ви? Също в армията — или може би на работа в заводите… — Въпросът прозвуча съвсем безобидно, но сержантът си знаеше по-добре. Той помръдна с очи колкото да погледне Лиа и отново ги върна към стената.
— По време на работа не се разговаря.
Край на разговора. Но Лиа не се отказваше лесно.
— Е, добре, няма да разговаряме. Но няма ли да ни разкажете за войната? Инспектирате ли я, или я наблюдавате по някакъв начин?
— Военна тайна, не може да се обсъжда. Но всички на Арао гледат войната. По телевизията всеки ден — по цял ден, много е популярна. Хората се обзалагат за резултатите. За всички е много вълнуващо.
— Сигурен съм, че е така — каза Брайън. Какво беше прочел в една древна книга за хляба и цирковете? — Не искам да любопитствам и знам, че ако е военна тайна няма да ми отговорите. Но и двете страни на планетата ли използват един и същ ДМТ, за достъп до Селм–2? Този, при който ме заловихте.
Сержантът му хвърли студен пронизващ поглед, докато решаваше дали да му отговори.
— Не е военна тайна. Използва се един и същи приемник. По този начин се контролира количеството на оръжията от двете страни.
— Какво тогава спира едната страна, противниковата, разбира се, да нападне из засада вашите сили в момента, в който се появят?
— Неутрална зона, сър. Знае го всеки, който гледа телевизия. Кодирани радиосигнали предотвратяват използването на всякакви оръжия в радиус от тридесет мили. Военно неутрална зона.
— Това обяснява всичко — каза Брайън. — На път към кулата срещнах танк със скъсана верига. Но иначе беше в отлично състояние. Насочи оръдията си към мен, но не стреля. Това ли е вашата неутрална зона?
— Предполагам, сър. В радиус от тридесет мили оръжията не функционират.
— Не ви ли се е приисквало тази война да свърши, така че да…
— Край на въпросите! — яростно излая сержантът. Явно беше, че разговорът е приключил. Довършиха храната в тишина. Веднага след това се върна Хегедус. Сержантът се изпъна, извърна се и излезе.
— Искрено се надявам, че храната ви е харесала…
— Достатъчно! — гласът на Брайън прозвуча като този на сержанта. — Без любезности. Просто ни кажете какво стана.
Хегедус удължи момента на мъчително очакване, като бавно прекоси стаята и седна в едно от креслата. След това кръстоса крака и оправи някаква гънка в панталона си.
— Носител съм на много добри новини. Въпреки, че ни причинихте огромни неприятности и тревоги, ние не сме злопаметни. Не вярваме в убийството на вестоносеца, донесъл лоши новини. Бе решено незабавно да бъдете върнати на Селм–2. Там ще получите цялата си екипировка и ще ви очаква кола, която ще ви отведе в равнината, където да приземите кораба си. Това ще бъде единствената работеща машина, така че няма от какво да се страхувате. Щом излезете от нея, тя също ще бъде изключена. Делта-кулата ще бъде унищожена веднага след преминаването ви. Всякакви контакти със Селм–2 ще бъдат прекратени. Завинаги.
— Оставяте ни да си отидем — просто така? — Лиа изглеждаше шокирана — това бе последното, което бе очаквала.
— Защо не? Казах вече, че сме хуманни. Вие изпълнявахте дълга си, когато ви открихме, както сега ние изпълняваме нашия. Не сте искали да ни причините вреда, нито бихте могли да го направите в бъдеще.
— Ами ако можем? Какво ще стане, ако разкажем на галактиката за вас, така че хората да дойдат тук и…