— Достатъчно. Ще трябва да се намеся, преди ситуацията да е излязла от контрол. Бранд, присъединете се към д-р Морийс. Веднага.
Брайън си пое дълбоко дъх и насили мускулите си да се отпуснат. Карвър беше прав, но той все още съжаляваше, че Капитанът не бе сложил началото на една малка неприятност, с чието довършване би се заел на драго сърце. Завъртя се на пети и отиде до Лиа, която седеше на една пейка срещу мостика. Веднага, след като двамата мъже бяха разделени, Карвър бръкна в страничния си джоб със здравата си ръка, извади малко листче, погледна го набързо и отново го прибра.
— Надявахме се на доброволното ви съдействие, Капитан М’Лута. Но, доброволно или не, вие ще ни помогнете…
— Дежурен офицер — каза Капитанът в микрофона на яката си — Веднага на мостика с трима бойци. Въоръжени.
— Веднага отменете тази заповед — вече ядосано каза Карвър. — Идете до ПБС-комуникатора и се свържете с базата си. Питайте за код Дп-Л.
Капитанът рязко се обърна и се надвеси над осакатената фигура на Карвър.
— Откъде знаете този код? — отвърна той на заповедта. — Кои сте вие?
— Без повече въпроси, моля Ви. Обадете се и им кажете, че името ми е Карвър. Кажете им също, че в момента съм при Вас.
Капитанът не отговори, но докато тежките му стъпки отекваха по посока на помещението за връзка се чу как отменя заповедта за въоръжена подкрепа.
— Какъв е този фокус? — попита Брайън, когато Карвър изтощено се отпусна до него на пейката.
— Сделка, а не фокус. Светът на Капитана, Рудепоорт, е един от тези, които дължат много на Фондацията за отношения между културите. Хората на планетата може и да не го знаят, но на правителството това е добре известно. Плащат ни с обширно и напълно доброволно сътрудничество всяка година.
Брайън кимна.
— Значи Рудепоорт е един от световете, получили помощ от Фонкулт в миналото. Може би сме им помогнали в беда?
— Точно така. И можем да ги помолим за сътрудничество — каквото и да е, по всяко време. Но това е дълг, какъвто събираме само в краен случай. Директорката на космическите им служби е уведомена за присъствието ми тук и знае, че агенцията й може да получи съобщение от мен. Тя е много зает служител и не мисля, че ще й хареса да я безпокоят по такъв начин. Независимо дали иска или не, капитанът ще ни сътрудничи.
Не им се наложи да чакат дълго. Капитанът се втурна на мостика, намръщен като градоносен облак и спря точно пред Карвър, който не изглеждаше ни най-малко разтревожен от заплашителното му присъствие.
— Кой сте Вие, Карвър? Какво ви дава правото да издавате такива заповеди?
— Самият факт, че сте получили заповедите, не Ви ли дава достатъчно информация?
— Не. Космическият правилник гласи, че аз съм единственият, който може да издава заповеди на този кораб. И сега този правилник е нарушен. Авторитетът ми също е нарушен. Какво ще стане, ако реша да не се подчиня на тези нови инструкции?
— Бихте могъл да го направите. Но когато се върнете у дома, можете да откриете, че ви очакват малки неприятности.
— Неприятности? — Капитанът мрачно се усмихна. — Ще ме изхвърлят. Завинаги.
— В такъв случай любопитството Ви може да се окаже доста скъпо. Повярвайте ми, Капитане, не искам да Ви причиня вреда. Но е изключително важно да направим това отклонение. Ще ви кажа колкото мога. Това е операция на Фонкулт. Когато се върнете у дома, можете да попитате началниците си, които издадоха тази заповед, какво означава това име. Те са тези, които ще решат колко трябва да знаете. Всичко, което мога да ви кажа е, че причината за отклонението не е никак маловажна. Вече са изгубени няколко живота и несъмнено други ще бъдат изложени на голям риск. Това достатъчно ли е за любопитството Ви?
Капитанът силно удари дланта си с юмрук.
— Не — каза той. — Не е достатъчно. Но явно ще трябва да се задоволя с толкова засега. Ще направя отклонението. Но не искам да Ви виждам отново на моя кораб. Никога. Няма да позволя такова нещо втори път.
— Ще уважим това желание, капитане. Съжалявам, че ми се наложи да прибягвам до такива мерки точно сега.
— Изчезвайте оттук. Ще бъдете уведомени за времето на прехвърлянето.
— Май не си създадохте приятел тук — каза Лия, когато тежката врата се затръшна зад тях.